1. АЗ ВИ КАЗВАМ, ЧЕ НЕ ИСКАМ РОДИТЕЛИТЕ ПО ПРЕЗУМПЦИЯ ДА СА ВИНОВНИ ЗА ВСИЧКО. (чл. 27(2) и § 1.11 от ЗЗДт, § 1 от ППЗЗДт)

1.1. Дефиницията за „дете в риск“ според законодателството е изключително обширна. В нейния обсег може да попадне всяко едно дете според субективната преценка на съответния служител/координатор/медиатор и други.

Според § 1.11 (б) от допълнителните разпоредби на Закон за закрила на детето („ЗЗДет”.): (б) „дете в риск“ е дете:“което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;

Чрез § 1.11(в) и (д) допълнително се разширява обхвата на тълкуване кое дете може да бъде считано за „дете в риск“:

„в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

„д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.”

1.2. Дефинициите за „насилие” (предпоставка за обявяване на едно дете в „риск” и предприемане на съответни „мерки”) са още по-обширни.

Според § 1 от Правилника за прилагане на ЗЗДетето („ППЗЗДет.”):

т.1. „Насилие“ над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.”

т.2. „Физическо насилие“ е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.”

т.3. „Психическо насилие“ са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.”

т.5. „Пренебрегване“ е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.”

Според чл.2 (1)от Закон за защита от домашно насилие:Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

(2) За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”

1.3. С „Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция” („Наредбата”, изм. на 02.05.2019 г.) се добавят още редица обстоятелства, вкл. зависещи от субективната преценка на социалния работник, които поставят детето „в риск от изоставяне” (напр. „родителите са без постоянни доходи и/или без жилище”, „увреждания или тежки заболявания и/или отклонения при родител или при член от семейството”, „детето е с увреждане и/или отклонения в здравословното състояние или развитие”, „други обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне”)
Това дава пълна свобода за разнообразни интерпретации на законодателството и субективни преценки при всеки един конкретен случай, т.е. дава се свобода за намесата във взаимоотношенията дете – родител, ако служител прецени, че детето е „в риск”.

1.4. Чрез новите членове от 36а до 36д от ЗЗДет (които влизат в сила на 01.01.2020 г.) значително се разширяват правомощията на държавата за намеса във взаимоотношенията родител – дете, като на практика се ограничават правата на родителя. Новите членове от закона предвиждат предприемане на незабавни мерки (вкл. „настаняване извън семейството”) въз основа на сигнал (вкл. анонимен – чл. 10, ал. 5 ППЗЗД) по преценка на социален работник  и с административна заповед (т.е. без намеса на съда – чл. 27, ал. 1 от ЗЗДт). Членове на „мултидисциплинарния екип” освен социален работник, са: полицай, прокурор, представител на общината, а дори и на доставчик на социални услуги и др. (чл. 36г, ал. 3 от ЗЗДт.). Друг интересен момент е, че чл. 36г, който би трябвало да е само относно „координационен механизъм при насилие“, всъщност включва всяко „дете в риск” , както и всеобхватните случаи на „насилие” и „експлоатация” (вж. дефинициите по-горе), въз основа на субективната преценка на социалния работник.

Според чл. 27 от ЗЗДет  детето може да бъде временно настанено извън неговото семейство, без да е необходимо съдебно решение, а само въз основа на заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ („ДСП”). В алинея 2 е зададен краен срок от един месец, през който ДСП би трябвало да направи искане до съда за „настаняване” на детето по съдебен ред . Съдът има още един месец срок, за да се произнесе – през тези два месеца детето е извън семейството! Едва в съдебното производство (ако изобщо е признат от съда за „заинтересована страна”!) родителят ще може тепърва да доказва своята „невинност” пред съда

В съдебното производство (т.е. когато съдът разглежда случая) е задължително участието на социалните служби чрез представяне на социални доклади, както и присъствието им при изслушване на дете. Докладите са с огромна тежест в съда, а са изключително субективни, защото дефинициите в закона са формулирани така, че да дават пълна свобода за интерпретация. Още повече, че социалните доклади и другите документи по случая не се предоставят на родителите и  техните адвокати (съществува нарочно указание за това от Агенция социално подпомагане),  докато съдът не задължи социалните служби едва в съдебното производство да им ги предоставят.

1.5. Според промените в Семейния кодекс („СК”), в сила от 01.01.2020 г. се допуска осиновяване на деца без знанието и съгласието на родителите, вкл. в чужбина:- Веднъж изведено от семейството, детето може да бъде осиновено без съгласието на родителите  – чл. 93 (2) от СК.- Допуска се осиновяване без съгласие на родителя (чл. 93 (1) СК), отново по субективна преценка:  „Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.

– При развод и липса на споразумение на родителите също вече има вариант за настаняване в приемно семейство – чл. 59 (7) СК.

– Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване – чл. 93 (2) СК.

Един коментар към “1. АЗ ВИ КАЗВАМ, ЧЕ НЕ ИСКАМ РОДИТЕЛИТЕ ПО ПРЕЗУМПЦИЯ ДА СА ВИНОВНИ ЗА ВСИЧКО. (чл. 27(2) и § 1.11 от ЗЗДт, § 1 от ППЗЗДт)”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *