10. АЗ ВИ КАЗВАМ, ЧЕ НЕ СЪМ СЪГЛАСНА В ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ И В УЧИЛИЩАТА ДА ИМА РАННО СЕКСУАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ, ВОДЕНО ОТ ЗНАЙНИ И НЕЗНАЙНИ НПО.

Наредба № 13 от 21.09.2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование на МОН е обнародвана в ДВ, бр. 80 от 11.10.2016 г. и е в сила от 11.10.2016 г.

Чл. 11, ал. 8 от Наредбата дава право на неправителствени организации да обучават децата. Пълният текст е:

„(8) Обучението по отделни тематични области по ал. 1 може да се осъществява от гост-лектори от съответните компетентни институции, от неправителствени организации или от общественици в присъствието на класния ръководител.“

В дъното на стр. 29 от Наредбата са посочени областите на компетентност, които трябва да бъдат застъпени при такива обучения.

Според стр. 30 от Наредбата в начален етап детето трябва да може да обяснява зачеването и раждането на деца.

През 2016 е издадено Ръководство за обучители на психично-здравна тематика за 8-ми клас на Националния център по обществено здраве и анализи, който е  структура на националната система на здравеопазването. На стр. 96 от ръководството, което е и стр. 97 от pdf файла децата до 4 годишна възраст се нуждаят от информация за удоволствието и насладата, извличани от докосване на тялото, ранна детска мастурбация. По-долу е снимка на пълния текст:

Децата от 4 до 6 години трябва да консолидират половата си идентичност и да бъдат информирани за различните форми на семейство.

На децата от 6 до 9 години отново трябва да им се припомни за мастурбацията и за изборите, които могат да направят. Интересно е защо безплодието е изброено като избор, който детето може да направи.

Към момента в неправителствените организации имат достъп до детски градини и училища с цел осъществяване на кампании.

Например, фондация „Асоциация Анимус“ провеждат 2 проекта (https://odz22-velikdenche.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8.html?fbclid=IwAR0Er0HxvtGGA2y-TCE2QzxUovgdnm-T5wPWyDPfGrco-MhvzTLy3c66QFo) в ДГ „Великденче“:

  • Заедно с бащите“ и
  • Приятелите на Зипи“.

Няма информация за проект с име „Заедно с бащите“, който се провежда от фондация „Асоциация Анимус“. Вероятно е част от национална кампания „Да бъдеш Баща“. Организациите, които участват в кампания „Да бъдеш Баща“ са:

  • Асоциация „Родители“
  • Фондация „Асоциация Анимус“
  • Български център за джендър изследвания
  • Фондация ,,Джендър образование, изследвания и технологии’’
  • Фондация „За нашите деца“ – оттеглено активно участие през 2016.
  • Институт за социални дейности и практики
  • Фондация „Лале“
  • Фондация „Приложни изследвания и комуникации“
  • Национална мрежа за децата
  • Фондация „Център за изследвания и политики за жените“ – оттеглено активно участие през 2016.

Източник: http://mencare.bg/za-nas/

Информация за програмата „Приятелите на Зипи“ можете да намерите тук: http://bezstrah.org/programite/zippy/sudurjanie-zippy/

Важно! Моля обърнете внимание на Модул 5 „Справяне с промяна и загуба“, Занятие 3: Посещение на гробище. Според тази програма на Анимус „Занятието – посещение на гробище, е често класирано като най-успешното от цялата програма.

Програмата се осъществява по проект „Приятели на Зипи – бъдещите граждани на България”  на Фондация „Асоциация Анимус” с партньорството на Voksne for Barn, Норвегия.

Стартирането на “Приятелите на Зипи” в България е осъществено през 2014 г. в 10 училища и детски градини, 14 паралелки. Обучени са 24 специалисти, които са прилагали програмата в групи и класове с общ брой З00 деца:

  • ЦДГ166 „Веселушка“ – гр. София
  • 140 СОУ “ Иван Богоров“ – гр. София
  • 37 СОУ „Райна Княгиня“ – гр. София
  • ОДЗ 22 „Великденче“ – гр. София
  • 105 СОУ „Атанас Далчев“ – гр. София
  • 74 СОУ „Гоце Делчев“ – гр. София
  • ЦДГ 93 „Славейче“ – гр. София
  • 6 ОУ „Граф Игнатиев“ – гр. София
  • 40 СОУ „Луи Пастьор“ – гр. София
  • 95 СОУ „Проф. Иван Шишманов“ – гр. София

До момента програмите “Приятелите на Зипи” и „Приятелите на Ябълка“ се прилагат заедно или поединично в следните училища, които имат собствена заявка и учителите са обучени и лицензирани:

  • 74 СОУ“Гоце Делчев“ – гр. София
  • 105 СОУ“Атанас Далчев“ – гр. София
  • 21 Средно училище „Христо Ботев“ – гр. София
  • ЧОУ “Света София“ – гр. София
  • ДГ № 127 “Слънце” – гр. София
  • НУ „Цани Гинчев“ – гр. Лясковец

Призоваваме родителите винаги да се запознават своевременно с всички подробности и съдържанието на програмите в детските градини, за участниците в тях и за целите, които се преследват с тях.

9. АЗ ВИ КАЗВАМ, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДЪРЖАВАТА И НЯКАКВИ ЧИНОВНИЦИ ДА МИ КАЗВАТ КАК ДА СИ ВЪЗПИТАВАМ И ГЛЕДАМ ДЕТЕТО И ДА МЕ ЗАДЪЛЖАВАТ ДА СПАЗВАМ „СТАНДАРТА“.

Понятието‚ най-добър интерес на детето‘ дефиниран в ЗЗДет е всъщност ограничаване на родителските права, защото друг, а не родителят решава кое е в най-добрия интерес на детето. Въвежда се стандарт за възпитание, който не зависи от родителите и се оценява субективно от НПО – доставчик на задължителна социална услуга с частни, външни на България интереси.

5. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) „Най-добър интерес на детето“ е преценка на:
а) желанията и чувствата на детето;
б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
д) способността на родителите да се грижат за детето;
е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;
ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

8. АЗ ВИ КАЗВАМ, ЧЕ СЕ НАРУШАВАТ КОНСТИТУЦИОННИТЕ ПРАВА НА РОДИТЕЛИТЕ, КАТО ОСНОВНАТА ФУНКЦИЯ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ И ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЦАТА СЕ ИЗЗЕМА ОТ ТЯХ И СЕ ВРЪЧВА НА ДЪРЖАВАТА.

Съгл. чл. 47, ал. 1 от Конституцията на РБ „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.“

Новият Закон за социалните услуги (ЗСУ), който влиза в сила от 01.01.2020, противоречи на Конституцията на РБ и в други направления:

– дава възможност на общините да решат дали предоставянето на социални услуги да бъде делегирано на търговски дружества, т.е. държавата абдикира от предоставянето на социални услуги;

– вменява права на малолетни и непълнолетни лица приравнявайки си с пълнолетни лица (в разрез и с чл. 3 и 4 от Закона за лицата и семейството).

– чрез промените в Закона за закрила на детето се нарушават конституционните права за неприкосновеност на дома.

7. АЗ ВИ КАЗВАМ, ЧЕ ДЕЦАТА (МЕЖДУ 0 И 18 ГОДИНИ) НЕ МОГАТ ДА ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯ САМИ ЗА СЕБЕ СИ И ДА УЧАСТВАТ ЗАКОННО В СЪДЕБНИ ПРОИЗВОДСТВА СРЕЩУ РОДИТЕЛИТЕ СИ, КАТО СЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЕДИНСТВЕНО ОТ СЕБЕ СИ.

Малолетните лица не са самостоятелен правен субект. Според чл. 3 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС):

3. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници.

В противоречие с чл. 3 от ЗЛС се регламентира право на малолетно лице (т.е. дете) да поиска подкрепа от доставчик на социални услуги без знанието и съгласието на родителите си; без детето да бъде представлявано от родителя си. След което доставчикът незабавно уведомява дирекция „Социално подпомагане“ според чл. 87(3) от Закон за Социалните Услуги, който влиза в сила от 01.01.2020:

(3) В случай че потърсилото подкрепа дете е под 14-годишна възраст или е дете в риск по смисъла на Закона за закрила на детето, доставчикът незабавно уведомява дирекция „Социално подпомагане“

Чрез чл. 87(3) от ЗСУ родителите по презумпция са изключени от този процес. Правото на родителите да бъдат законни представители на децата си е иззето от тях в полза на Дирекция „Социално подпомагане“.

На практика: ако дете се обади на телефон 116111, то би могло да се счита, че детето е потърсило подкрепа и съответно дирекция „Социално подпомагане“ да бъде незабавно уведомена, а родителят да няма ни най-малка представа за това.

Чл. 4 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) дефинира кои лица са непълнолетни:

4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.

Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.

Непълнолетните лица могат да поискат подкрепа от доставчик на социална услуга, като доставчикът уведомява родителите със съгласието на Детето (чл. 87, ал. 4 ЗСУ). Това отново е в нарушение на Закона за лицата и Семейството (ЗЛС) и по точно чл. 4 от ЗЛС, защото непълнолетните извършват правни действия със съгласието на Родителите. В случая ЗЛС е предвидил съгласието на родителите да е водещо, защото изхожда от факта, че родителите най-добре знаят и могат да преценят какво е в най-добър интерес на техните деца. Докато чрез чл. 87, ал. 4 от ЗСУ (в сила от 01.01.2020) водещата роля на родителя спрямо детето се изключва, а решението на детето е с приоритет спрямо решението на родителя. В резултат на всичко това детето се разглежда като самостоятелен индивид, самостоятелен правен субект, приравнен на пълнолетно лице от момента на раждането му.

Освен последните промени в българското законодателство, Омбудсманът на РБ Мая Манолова подкрепя ратифицирането на т.нар. трети факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето. Омбудсманът на РБ подчертава в нейният годишен доклад (https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2587/reports/ID/10208), „че е от съществено значение е присъединяването на страната ни към третия факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето, който предоставя възможност за подаване на индивидуална жалба в случаи на нарушени основни права.“

Жалбата за „нарушаване правата на децата” ще може да се подава „от името” на детето или група деца (чл.5, т.1) със „съдействието” на неправителствени организации (НПО), БЕЗ знанието и съгласието на родителите, а дори и без съгласието на детето (чл.5, т.2). По всяко време след подаването на жалбата, този „съд” може да наложи „временни мерки” спрямо детето (чл.6, т.1), които България ще е длъжна да изпълни. Решенията на този наднационален съд подлежат на незабавно изпълнение в България и НЕ могат да бъдат обжалвани пред друг съд.

Към момента Парламентът не е ратифицирал трети факултативен протокол. Ние сме против неговото ратифициране, защото той ще бъде с по-голяма тежест спрямо българските закони включително и Конституцията на Република България.

6. АЗ ВИ КАЗВАМ, ЧЕ НЕ ИСКАМ ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН МОМЕНТ ЗАКОННО ДА МИ ИДВА В КЪЩАТА СОЦИАЛЕН РАБОТНИК И ДА „СЛЕДИ“ КАКВО СЕ СЛУЧВА.

По сигнал социален работник ще може да влезе в дома ви без съдебна заповед и да състави социален доклад с огромно количество лична информация, както и да претърси дома ви (напр. какво е сготвено, дрехи и мн. др.) – чл. 10 (1) и приложение 1 от Наредба за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция, изменена с постановление на МС № 104/02.05.2019 г. и обнародвана в ДВ бр. 37 от 07.05.2019.

След всеки сигнал (включително  анонимен съгл. чл. 10, ал. 5 от ППЗЗДет) социалният работник е задължен да изготви социален доклад:

Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г. ) (1) По всеки сигнал за дете, за което съществува риск от изоставяне или настаняване в специализирана институция, се извършва проучване и въз основа на събраната информация от него социалният работник изготвя социален доклад по образец съгласно приложение № 1

Социалният доклад съдържа много подробности от семейния живот включително :

„3. Жилище – собственост, разположение, разходи, възможност за издръжка на семейството, разпределение на помещенията, грижа за вида му, оборудване, удобство и комфорт за детето, хигиена, съжителстване, съсобственост, възможност за други решения с оглед проблемите на детето.

5. Здравословно състояние на членовете на семейството, увреждане (съгласно представени медицински документи), злоупотреба с алкохол, цигари, наркотици и други (посочва се източникът на информацията) и отражението им върху развитието на семейството и децата.

6. Социална интеграция на семейството – участие в живота на общността; социален и приятелски кръг.“

Оценява се потенциала на родителите (родителския капацитет) по отношение на осигуряване сигурност на детето, което включва и:

2.1. Осигуряване на безопасна среда в жилището – електричество, газ, остри предмети, домакински химикали, затворени шкафове, решетки на леглото и др.;

5. АЗ ВИ КАЗВАМ, ЧЕ НЕ ИСКАМ В ЙЕРАРХИЯТА НА КОМПЕТЕНТНОСТИТЕ, СЛЕД ДЕЦАТА, КАТО НАЙ-НЕКОМПЕТЕНТНИ ДА БЪДАТ СЧИТАНИ РОДИТЕЛИТЕ

Според спряната стратегия най-некомпетентни са децата, след това – техните родители. Поради тази причина компетентността на родителите трябва да се повиши (виж стр. 16 от Стратегията):

Повишаването на компетентностите на родителите ще се постигне чрез пряка намеса в семейството. Към момента в нормативната уредба на Република България няма „патронажна грижа“. Но се предвижда въвеждане на „патронажна грижа“ за деца. Министерството на труда и социалната политика обнародва в ДВ бр. 52 от 02.07.2019 съвместен план с УНИЦЕФ, според който „до 2022 г. услуги за патронажна грижа за укрепване на капацитета на лицата, полагащи грижи за децата за осигуряването на пълноценна грижа и за ранно идентифициране на рискове от затруднения в развитието се изпълняват във всички области на страната“ (стр. 2, т. 1.1(ii) от плана с УНИЦЕФ). С други думи: до 2022 г. във всички 28 области на Република България трябва да се въведе задължителна патронажна грижа за деца от 0 до 3 години. Патронажната грижа всъщност са задължителни посещения от специално обучен персонал в дома на семейство с дете/деца от 0 до 3 години. Разбира се, това ще е поредната „социална услуга“, която ще бъде плащана от държавен бюджет, общински бюджети и други.

4. АЗ ВИ КАЗВАМ, ЧЕ АВТОМАТИЧНО В РИСК И ПОД ПРЯКО НАБЛЮДЕНИЕ ЩЕ СЕ ОКАЖАТ: ДЕЦА НА РОДИТЕЛИ БЕЗ СКЛЮЧЕН ГРАЖДАНСКИ БРАК, ДЕЦА С ЕДИН РОДИТЕЛ, ДЕЦА НА РАЗВЕДЕНИ РОДИТЕЛИ, ДЕЦА, ЗА КОИТО РОДИТЕЛИТЕ ПОЛУЧАВАТ ДЕТСКИ (ТЪЙ КАТО ДОХОДИТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СА ПОД ОПРЕДЕЛЕН МИНИМУМ), ДЕЦА, КОИТО НЯМАТ САМОСТОЯТЕЛНА СТАЯ, СЕМЕЙСТВА С ПОВЕЧЕ ОТ 2 ДЕЦА. (Наредба изм. ПМС № 104 от 02/05/2019)

След официалното спиране на Стратегията в ДВ бр. 37 от 07.05.2019 са обнародвани изменения и допълнения в Наредба за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция. Тази Наредба е в сила от 07.05.2019 г.

Според чл. 6, ал. 2 тази наредба трябва да се предприемат мерки по отношение на бременна жена, ако тя „сама отглежда друго дете/деца“. Необходимо е само това обстоятелство и според законодателя има риск от изоставяне на детето.

Друго обстоятелство според чл. 6, ал. 3 – бременната жена „е без доходи и/или жилище“, т.е. според законодателя жена без доходи и/или жилище е автоматично лош родител и има риск да изостави детето си.

Друго обстоятелство според чл. 6, ал. 5 – жената е била обект на насилие, т.е.ако жената информира по официален ред органите на реда или се обади на националния телефон за пострадали от насилие (който телефон се управлява от Фондация „Асоциация Анимус“), че е обект на насилие, то автоматично нейното дете/деца са „в риск от изоставяне“ според тази наредба. Дали такива текстове биха насърчили жените, жертви на домашно насилие да търсят подкрепа от държавата или да се обаждат на националната гореща линия за пострадали от насилие?

Друго обстоятелство според чл. 6, ал. 7 – жената има едно или повече деца с увреждане и/или отклонения в здравословното състояние или развитие, т.е. ако по-голямото братче или сестриче на бебето има увреждания или отклонения (като второто е доста неясен критерий), според законодателят майката ще изостави своето бебе. Пълният текст на чл. 6 е:

„Чл. 6. Мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се предприемат по отношение на бременна жена в риск да изостави детето си след раждането при наличие на някое от следните обстоятелства:

  1. жената е непълнолетна;
  2. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г. ) жената сама отглежда друго дете/деца;
  3. жената е без доходи и/или жилище;
  4. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г. ) жената е с рисково поведение за здравето или живота на детето или е с алкохолна или наркотична зависимост;
  5. жената е била обект на насилие;
  6. жената има едно или повече деца в риск;
  7. (доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г. ) жената има едно или повече деца с увреждане и/или отклонения в здравословното състояние или развитие;
  8. други обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне.“

3. АЗ ВИ КАЗВАМ, ЧЕ НЕ ИСКАМ ЕДИНСТВЕНО ПО ПРЕЦЕНКА НА СОЦИАЛЕН РАБОТНИК (ДА – БЕЗ СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ) ДЕТЕТО МИ ДА БЪДЕ ВЗЕТО (чл. 36г и чл. 36д във вр. с чл. 27(1) от ЗЗДт)

Чл. 27 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) определя правилата за временно настаняване по административен ред, т.е. без решение на съда. Това са правилата, при които детето се настанява извън неговото семейство само въз основа на заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане (чл. 27, ал. 1 от Закон за закрила на детето – ЗЗДет).

Едва след един месец дирекция „Социално подпомагане” прави искане до съда (чл. 27, ал. 2 от ЗЗДет). В съда родителите ще трябва да доказват своята невинност, например, че не е упражнено насилие (това в контекста на обширните дефиниции за „насилие“ и „дете в риск“). Родителят попада в хипотезата да доказва отрицателни факти, т.е. да доказва своята невинност. Свидетели или няма да има, или ще са членове на семейството. Думата на „родителя-насилник” (по презумпция) се изправя срещу писмения „социален доклад”, който в повечето случаи дори не се предоставя на родителите и техните адвокати. Дори родителят да успее да се „оневини” в този съдебен процес, отговорност за фалшиви сигнали, за неправомерно отнемане на деца, за неверни доклади и т.н., няма предвидена!

Понятието ‚най-добър интерес на детето‘ е дефинирано в §5 на допълнителните разпоредби на Закон за закрила на детето (ЗЗДет. Дефиницията е отново достатъчно обширна, за да даде пълна свобода за субективно тълкуване от страна на служителите, които преценяват и решават кое е в най-добър интерес на детето. Законът включва и бъдещи вероятни събития отново по преценка на служителя:


§ 5. „Най-добър интерес на детето“ е преценка на:
а) желанията и чувствата на детето;
б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
д) способността на родителите да се грижат за детето;
е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;
ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

2. АЗ ВИ КАЗВАМ, ЧЕ НЕ ИСКАМ ДА ИМА СПЕЦИАЛНИ „ЩАДЯЩИ“ СИНИ СТАИ, В КОИТО ДА РАЗПИТВАТ ДЕТЕТО МИ ЕДИНСТВЕНО В ПРИСЪСТВИЕТО НА СОЦИАЛЕН РАБОТНИК (чл. 15 от ЗЗДт)

„Щадящото изслушване“ (в т. нар. „сини стаи“) е въведено чрез чл. 140, ал. 5 от НПК (наказателно-процесуален кодекс) и е в сила от 05.11.2017 г. Промените там са само и единствено във връзка с „щадящо изслушване“ в контекста на разпит на малолетни и непълнолетни свидетели на престъпление при вземане на мерки за избягване на контакт между дете и обвиняем при наказателни дела. „Сините стаи“ са помещения оборудвани по подобие на детска стая, но с изградена аудио и видео връзка с друга стая. Двете стаи са разделена с венецианско стъкло.

От друга страна чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето е въвел изискването за „подходяща обстановка“ при изслушване на детето и това на практика узаконява използването на „сини стаи“ във всички останали случаи, т.е. не само при наказателните производства:

„Съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, а при необходимост – и друг подходящ специалист.

Изслушването може да се извърши и в присъствието на родителя, освен когато това не отговаря на интереса на детето (чл. 15, ал. 5). Присъствието на родителя е по преценка на социалния работник, а не на родителя, като присъствието на социален работник е задължително във всички случаи. Пълният текст на чл. 15, ал. 5 е:

„Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето.

Според Семейният Кодекс при изслушване на детето винаги се прилагат разпоредбите на чл. 15 от Закона за закрила на детето, т.е. изискване за използването на „сини стаи“, например при спор за родителски права (чл. 59, ал. 6 от СК) и други.

Към момента има около 35 „сини стаи“, които са основно в офисите на неправителствени организации. Издаването на лицензи за „сини стаи“ продължава, защото това е поредната „социална услуга“. „Синя стая“ има и Фондация „Асоциация Анимус“ – https://animusassociation.org/sinia-staq/

1. АЗ ВИ КАЗВАМ, ЧЕ НЕ ИСКАМ РОДИТЕЛИТЕ ПО ПРЕЗУМПЦИЯ ДА СА ВИНОВНИ ЗА ВСИЧКО. (чл. 27(2) и § 1.11 от ЗЗДт, § 1 от ППЗЗДт)

1.1. Дефиницията за „дете в риск“ според законодателството е изключително обширна. В нейния обсег може да попадне всяко едно дете според субективната преценка на съответния служител/координатор/медиатор и други.

Според § 1.11 (б) от допълнителните разпоредби на Закон за закрила на детето („ЗЗДет”.): (б) „дете в риск“ е дете:“което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;

Чрез § 1.11(в) и (д) допълнително се разширява обхвата на тълкуване кое дете може да бъде считано за „дете в риск“:

„в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

„д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.”

1.2. Дефинициите за „насилие” (предпоставка за обявяване на едно дете в „риск” и предприемане на съответни „мерки”) са още по-обширни.

Според § 1 от Правилника за прилагане на ЗЗДетето („ППЗЗДет.”):

т.1. „Насилие“ над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.”

т.2. „Физическо насилие“ е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.”

т.3. „Психическо насилие“ са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.”

т.5. „Пренебрегване“ е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.”

Според чл.2 (1)от Закон за защита от домашно насилие:Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

(2) За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”

1.3. С „Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция” („Наредбата”, изм. на 02.05.2019 г.) се добавят още редица обстоятелства, вкл. зависещи от субективната преценка на социалния работник, които поставят детето „в риск от изоставяне” (напр. „родителите са без постоянни доходи и/или без жилище”, „увреждания или тежки заболявания и/или отклонения при родител или при член от семейството”, „детето е с увреждане и/или отклонения в здравословното състояние или развитие”, „други обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне”)
Това дава пълна свобода за разнообразни интерпретации на законодателството и субективни преценки при всеки един конкретен случай, т.е. дава се свобода за намесата във взаимоотношенията дете – родител, ако служител прецени, че детето е „в риск”.

1.4. Чрез новите членове от 36а до 36д от ЗЗДет (които влизат в сила на 01.01.2020 г.) значително се разширяват правомощията на държавата за намеса във взаимоотношенията родител – дете, като на практика се ограничават правата на родителя. Новите членове от закона предвиждат предприемане на незабавни мерки (вкл. „настаняване извън семейството”) въз основа на сигнал (вкл. анонимен – чл. 10, ал. 5 ППЗЗД) по преценка на социален работник  и с административна заповед (т.е. без намеса на съда – чл. 27, ал. 1 от ЗЗДт). Членове на „мултидисциплинарния екип” освен социален работник, са: полицай, прокурор, представител на общината, а дори и на доставчик на социални услуги и др. (чл. 36г, ал. 3 от ЗЗДт.). Друг интересен момент е, че чл. 36г, който би трябвало да е само относно „координационен механизъм при насилие“, всъщност включва всяко „дете в риск” , както и всеобхватните случаи на „насилие” и „експлоатация” (вж. дефинициите по-горе), въз основа на субективната преценка на социалния работник.

Според чл. 27 от ЗЗДет  детето може да бъде временно настанено извън неговото семейство, без да е необходимо съдебно решение, а само въз основа на заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ („ДСП”). В алинея 2 е зададен краен срок от един месец, през който ДСП би трябвало да направи искане до съда за „настаняване” на детето по съдебен ред . Съдът има още един месец срок, за да се произнесе – през тези два месеца детето е извън семейството! Едва в съдебното производство (ако изобщо е признат от съда за „заинтересована страна”!) родителят ще може тепърва да доказва своята „невинност” пред съда

В съдебното производство (т.е. когато съдът разглежда случая) е задължително участието на социалните служби чрез представяне на социални доклади, както и присъствието им при изслушване на дете. Докладите са с огромна тежест в съда, а са изключително субективни, защото дефинициите в закона са формулирани така, че да дават пълна свобода за интерпретация. Още повече, че социалните доклади и другите документи по случая не се предоставят на родителите и  техните адвокати (съществува нарочно указание за това от Агенция социално подпомагане),  докато съдът не задължи социалните служби едва в съдебното производство да им ги предоставят.

1.5. Според промените в Семейния кодекс („СК”), в сила от 01.01.2020 г. се допуска осиновяване на деца без знанието и съгласието на родителите, вкл. в чужбина:- Веднъж изведено от семейството, детето може да бъде осиновено без съгласието на родителите  – чл. 93 (2) от СК.- Допуска се осиновяване без съгласие на родителя (чл. 93 (1) СК), отново по субективна преценка:  „Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.

– При развод и липса на споразумение на родителите също вече има вариант за настаняване в приемно семейство – чл. 59 (7) СК.

– Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване – чл. 93 (2) СК.