Становище на Сдружение „Единение за семейството и децата” относно законопроект на ВМРО

относно предложение за законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги („ЗСУ”), обявен от ПГ„ВМРО – Българско национално движение” на 05.06.2020 г.


Уважаеми дами и господа,

„Единение за семейството и децата“ е сдружение на родители и граждани на Република България, чиято цел и мисия са запазване на изконните български традиции и единението в името на българското семейство. Сдружението е предоставило редица становища на вниманието на държавните институции относно проблемите в ЗСУ и социалното законодателство, и е участвало активно в обществени дискусии на тази тема.

С настоящото бихме искали да Ви запознаем още веднъж, след проведената среща в гр. Варна на 08.06.2020 г., с нашето мнение и аргументи относно предложения законопроект за изменение на ЗСУ.

1. Считаме, че „преименуването” и опитът за тълкуване на понятието за социални услуги в ЗСУ (§1 от законопроекта), не решава по никакъв начин същностните, фундаментални проблеми в основата на ЗСУ, срещу които родителските организации протестират вече повече от година. Дори напротив – създават се сериозни вътрешни противоречия в самия закон поради несъответствие между декларираните му цели и заложените в ЗСУ механизми и принципни положения, например:

1.1. Заявлението, че „Предоставянето на социални услуги не е търговска дейност по смисъла на Търговския закон” (§ 1 т. 3 от законопроекта) не отменя по никакъв начин търговския характер на социалните услуги според ЗСУ:

  • Частните доставчици на социални услуги по ЗСУ са по дефиниция търговци, български и чуждестранни физически и юридически лица (чл. 30 ЗСУ) – каква друга дейност биха извършвали търговците, освен търговска по смисъла на ТЗ – по занятие срещу възнаграждение, т.е. печалба?
  • Ползването на социални услуги поначало е платено (чл. 102 ЗСУ)
  • Целият механизъм, заложен в ЗСУ, относно създаването, организирането, предоставянето, финансирането на социални услуги, е заложен на търговски и пазарен принцип (чл. 1, ал. 2, т. 5; чл. 18, ал. 1; чл. 48, ал. 1 и ал. 3; чл. 57, ал. 1 и др. от ЗСУ) и няма как с една декларация да се промени същността и съдържанието на целия закон.

Един от аргументите на доставчиците на социални услуги е, че в момента тази дейност се осъществява основно от юридически лица с нестопанска цел (НПО), а те не разпределят счетоводна печалба. Всъщност това, че не разпределят печалба, съвсем не означава, че не образуват такава. Ако разгледаме финансовите потоци на един от най-големите доставчици (фондация „Асоциация Анимус“), ще установим, че разполага с годишен бюджет колкото този на Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД); както и че притежава 4 дъщерни търговски дружества (ЕООД), чрез които също предоставя социални услуги и генерира печалба.

Според изменения в Закона за концесиите (чл. 8, ал. 3 ЗК) е предвидена дори възможността социалните услуги да бъдат отдавани на концесия. Искаме да попитаме – кой даде право на държавата да отдава на концесия българския народ и българските деца???

1.2. Декларацията „Чрез предоставянето на социалните услуги се осъществява конституционно установената закрила на семейството, майчинството и децата, на възрастните хора и на лицата с физически и психически увреждания” (§ 1 т. 3 от законопроекта) влиза в противоречие с множество разпоредби и принципни положения от ЗСУ, които са в нарушение на Конституцията на Република България („КРБ”), тъй като в сила остават напр.:

  • свободният и неограничен достъп на доставчиците на социални услуги („ДСУ”), включително чуждестранни, до всичките лични данни на българските граждани (чл. 81, ал. 1 ЗСУ), като държавните и местни органи са подчинени на ДСУ и са длъжни да им ги изпратят в какъвто срок и вид ДСУ пожелаят. Ако оставим ЗСУ да „влезе в сила за малко” как смята държавата след това да върне тези лични данни и да обезщети гражданите си?  
  • свободният и неконтролиран достъп до децата от ДСУ по всяко време без знание и съгласие на родителите – т.нар. „мобилни услуги” в ясли, детски градини и училища (чл. 17, ал. 5 и чл. 136, ал. 3 ЗСУ), както и „обучението” е социална услуга (чл. 15 т. 5 ЗСУ). Как държавата ще гарантира и контролира тези обучения от всякакви НПО (включително чуждестранни), след като такъв контрол не е предвиден? Разполагаме например с официални данни за програми, свързани със сексуалното образование в българските училища, които се провеждат от НПО, финансирани от чуждестранни фондации – при необходимост бихме могли да Ви ги предоставим.
  • налагането на задължителни социални услуги на родителите не само от съда, но и по преценка на дирекция „Социално подпомагане” („ДСП”) (чл. 88, ал. 2 ЗСУ) – предпоставка за злоупотреби и корупция
  • противопоставянето на правата на родителите на правата на децата (чл. 87 ЗСУ)
  • редица правни абсурди като това малолетно дете (т.е. може и бебе) само да поиска предоставяне на социална услуга без да се уведомяват родителите, а само ДСП (чл. 87 ЗСУ); както и лице, поставено под пълно запрещение да поиска писмено социална услуга, а „желанието” му да има превес пред мнението на настойника (чл. 91, ал. 1 и ал. 4, чл. 95, ал. 2, чл. 96, ал. 2 ЗСУ) – ДСУ ще „изследват” тези „желания” (чл. 91, ал. 3 ЗСУ)
  • липсата на адекватни механизми за контрол от държавата, включително съдебен, на действия или бездействия на ДСУ, които за сметка на това притежават широки правомощия, свързани с децата, семейството и нуждаещи се граждани
  • липсата на отговорност на ДСУ за вреди от действията или бездействията на ДСУ, при положение, че дейността им засяга чувствителни области като личните и семейните отношения, защитата на личните данни и др. – частните доставчици (търговци и НПО) не носят отговорност и по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
  • за служителите на частните ДСУ не важат и изискванията на Закона за държавния служител, въпреки че те ще изпълняват високо отговорни дейности, свързани с деца и възрастни в уязвимо положение
  • съдействие и дори подчиненост на всички държавни и местни органи да предоставят информация и „подкрепа” на ДСУ, вкл. от МВР (чл. 81, ал. 1, чл. 137, ал. 2 ЗСУ), като ДСУ обучават и „супервизират” държавните служители как да насочват клиенти към тях (чл. 120-122 ЗСУ). Ще припомним, че според изменения в АПК (чл. 21, ал. 1) ДСУ ще могат да издават дори индивидуални административни актове с всички законови последици, вкл. принудително изпълнение
  • Чрез ПЗР на ЗСУ влизат в сила и всички изключително важни изменения в други закони – Закона за закрила на детето („ЗЗДет.”), Семейния кодекс („СК”), Закона за предучилищното и  училищното образование („ЗПУО”), Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), и др., например:

– в ЗЗДет.: въвежда се координационният механизъм и мултидисциплинарните екипи (нови чл. 36 г – 36 д ЗЗДет.); анонимните сигнали без никаква отговорност на подателя (нов чл. 36а ЗЗДет.); „мерките за закрила на детето” са социални услуги (чл. 74, ал. 1 т. 1, чл. 88, чл. 90 ал. 3 и др. от ЗСУ)- включително „настаняване извън семейството”; цялата дейност по приемната грижа е предоставена на ДСУ (вкл. подбор и контрол) (нов чл. 34а ЗЗДет.), и др.

– в СК: становищата на ДСУ ще се използват като доказателство в съда при спорове за родителски права, а на родителите могат да се наложат задължителни социални услуги (нов чл. 138а, ал. 1 от СК); ДСУ ще отговарят за контактите между родители и деца, както и между родителите (нов чл. 138а, ал. 2 от СК).

Особено притеснителни са разпоредбите в СК за осиновяване на деца без знанието и съгласието на родителите (чл. 59, чл. 84, чл. 93 и чл. 137 СК), включително в чужбина. В условията на небивала, безпрецедентна демографска криза, България се явява донор на деца за международно осиновяване, като държавата ни се промотира от агенции в чужбина със своите прекалено слаби регулации (цели 36 акредитирани агенции за международно осиновяване в България!). Според ЗДДС посредничеството при осиновяване е свързано със социалните услуги и дори е освободено от ДДС (чл. 40, нова т. 4).

– в ЗЗДН: документите, издадени от ДСУ придобиват силата на доказателствени средства пред съда (чл. 13, ал. 3, т. 2 ЗЗДН). Нещо повече – самите ДСУ „разработват, организират изпълнението и изпълняват програмите”, които са предвидени като мерки за защита по ЗЗДН (чл. 6, ал. 4 ЗЗДН)

– в ЗПУО: ДСУ се намесват и в „личностното развитие на децата и учениците”(чл. 198, ал. 2-3; чл. чл. 264, ал. 1; чл. 283, ал. 7 ЗПУО)

Изключително притеснение буди фактът, че доставчиците могат да бъдат както чуждестранни лица, така и чуждестранно финансирани без никакви ограничения (чл. 30, т. 2 и чл. 41, ал. 2 ЗСУ), както и да предоставят услуги без лиценз за срок от 6 месеца в рамките на една година(!) (чл. 31, ал. 3) – при положение, че ще имат достъп до всички лични данни на българските граждани, неограничен достъп до българските деца и семейства, и дори ще им се делегират държавни правомощия.

Това са само част от примерите за противоконституционни разпоредби в ЗСУ, които ще влязат в сила и ще се прилагат, въпреки декларираната „конституционно установена закрила” в законопроекта. Съответствието с Конституцията би следвало е налице във всеки закон, без да е изрично заявено – все пак КРБ е върховен закон в държавата (чл. 5, ал. 1 КРБ). Бихме могли да Ви предоставим пълно становище относно несъответствието на ЗСУ с КРБ при интерес от Ваша страна.

Да припомним, че установяването на противоконституционност на ЗСУ е предмет на дело No 3/2020 г., висящо в момента пред Конституционния съд. В случай, че ЗСУ влезе в сила на 1-ви юли т.г., бихме могли да изпаднем в ситуация на правна несигурност при вероятното обявяване на целия закон или части от него за противоконституционни.

2. Относно измененията в Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) според законопроекта

2.1. Предложеното съкращаване на сроковете за оспорване по административен ред на заповедта на ДСП за временно „настаняване на дете извън семейството” (§ 2 т. 3 от законопроекта), при оставане в сила на всички други предпоставки за безконтролно и безотговорно „отнемане” на деца в ЗЗДет. и подзаконовата му база, считаме за крайно недостатъчно и със спорен ефект. Фундаменталните проблеми в основата на ЗЗДет. – широките понятия за „риск” и „насилие” над дете, широките правомощия на ДСУ („мерките за закрила”, приемната грижа, становища за „родителска компетентност”, и др.), липса на отговорност за вреди, и много други, остават в сила.   Тези промени са не само недостатъчни, но могат да бъдат и опасни – 7-дневният срок за обжалване от страна на родителите е крайно недостатъчен, тъй като в този срок те може да не са в състояние да организират защитата си (в чужбина, в болница и т.н.), а в повечето случаи говорим за бедни семейства, които трябва за този срок да намерят адвокати, финансови средства, да пътуват и т.н. Още повече, че според законопроекта се отнема възможността на родителите да обжалват решението на съда (нов чл. 27а, ал. 6) – следователно считаме, че вместо да се защитят правата на родителите, те необосновано се ограничават чрез предложените промени. Производството по административното дело отново се дублира с производството по чл. 28 ЗЗДет., където родителите дори не са страна, не се призовават, не им се предоставят документите по делото, а сроковете са неоправдано дълги – създава се още по-голяма правна несигурност и възможност да злоупотреби, тъй като за родителите остава единствено едноинстационното обжалване по административен ред, предлагано в законопроекта.

2.2. Премахването на ДСУ от „мултидисциплинарните екипи” по чл. 36 г (§2, т. 4 и т. 5 от ЗСУ) е лек уклон в правилната посока, но не решава никакви същностни проблеми нито в ЗЗДет., нито в ЗСУ. Чрез ПЗР на ЗСУ се въвежда на законодателно ниво самата порочна практика мултидисциплинарни екипи с полиция да нахлуват в семейния дом или да отвеждат дете от учебното заведение само по анонимен сигнал, а законопроектът не променя нищо в това отношение. За родителите остава само да доказват своята „невинност” (още един правен абсурд и нарушение на принципа за невиновност) в 7-дневен срок според законопроекта, вероятно без да имат документите по делото, и разбира се, ако намерят средства за дела и адвокати (за всяко дете се води отделно дело).

Още повече, че със ПЗР на ЗСУ се въвежда и нов чл. 36б ЗЗДет., който чрез понятието „дете в риск от изоставяне” задейства механизма по „Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция” („Наредбата”) за мерки спрямо деца по многобройни, подлежащи на широко субективно тълкуване обстоятелства (напр. „при постъпил сигнал”; „родителите са без постоянни доходи и/или без жилище”, „други обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне” и др.). Според измененията в чл. 11, ал. 3 и чл. 19, ал. 4 от Наредбата ДСУ се включва в социалната работа, т.е. може да участва напр. в съставянето на „социалния доклад” в семейния дом или в решението за реинтеграция (т.е. дали детето изобщо да се върне в семейството).

Преименуването на стратегия и програма (§ 2 т. 1 от законопроекта) изобщо няма да коментираме по същите съображения като в т. 1 по-горе – преименуването на понятия не решава същностни и съдържателни проблеми в закона.

Абсолютно сме съгласни, че ЗЗДет. се нуждае от спешни и фундаментални изменения, за да се осъществи в пълна степен конституционната закрила на децата, семейството и майчинството. Бихме могли да Ви предоставим нашето пълно становище по въпроса.

3. Отговаря ли ЗСУ на нуждите на хората с увреждания

С приемането на ЗСУ погрешно се счита, че с него ще се решат проблемите на хората с увреждания. При наличието на Закон за хората с увреждания, Закон за личната помощ и Закон за социално подпомагане и др., приемането на още един закон предвид изложените противоречия с Конституцията навежда на мисълта за съвсем различна цел, а именно – приватизиране на целия социален сектор и поставянето под контрол, без реално право на защита, не само на най-уязвимата част от населението, но и на всеки един гражданин, с всеобхватните мерки за превенция, необходимостта от анализ на индивидуалните потребности, разтегливите понятия за риск и анонимните сигнали.

Задълбоченият прочит на ЗСУ разкрива, че законът не е създаден за удобството на хората с увреждания, а за това на доставчиците. Този факт проличава ясно още в началото на процедурата – индивидуалната оценка на потребностите се извършва от същия доставчик, който след това ще предостави услугата. При условие, че доставчикът в общия случай е търговец, заинтересован от печалбата си, каква ли услуга ще прецени, че е необходима за „клиента”? Такава, каквато действително му е нужна или такава, каквато той предлага с гарантирано заплащане от държавата/общината?

От друга страна, доставчикът съгласно ЗСУ няма задължение да предостави необходимата услуга на нуждаещия се, нито определени часове за нея, държавата също не гарантира тези права на хората с увреждания – получава се един вакуум, в който гарантирано е само заплащането на доставчика, но не и получаването на реална помощ от конкретния нуждаещ се. Доставчикът има възможност да си подбира „клиентите” – каквито случаи на него е удобно и изгодно да поеме. Държавата образно казано „си измива ръцете” спрямо хората с увреждания и другите нуждаещи се граждани – доставчикът сам решава дали и какви услуги да предостави, ако те изобщо са включени в „Националната карта на социалните услуги”, т.е. ако са заплатени от държавния бюджет (чл. 43, ал. 1 ЗСУ). Ако не се заплащат от държавата или са извън „максималния брой” (чл. 43, ал. 2 ЗСУ), за нуждаещия се остава единствено сам да заплати услугите – и то по цени, които доставчикът сам определя (!) (чл. 48, ал. 3 ЗСУ).  Всеки би могъл да си направи аналог със здравната система с всичките й недостатъци – липсващите направления, материалният интерес на лекарите, случаите на източване на здравната каса, и т.н. Дали искаме да повторим същия опит и със социалната ни система, като я превърнем в пазар?

Финансирането на услугите по ЗСУ не следва нуждата на човека с увреждания, а е на база капацитет, т.е. какви услуги изобщо предлага доставчикът, а не какви и колко са реално използваните услуги. ЗСУ предлага редица „вратички” за източване на държавния/общинския бюджет. Не се предвижда например създаване на регистър на ползвателите на социалните услуги и самите доставчици, с обратна връзка едновременно към потребител и контролиращ орган. В резултат, едно и също лице напр. с увреждане би могло „да ползва“ безброй услуги и да бъде вписано като потребител на различни места, дори без неговото знание.

Безспорно е, че грижата и обслужването на лица с увреждания биха стрували на държавата много по-малко средства, ако се осъществява в семейна среда (която по презумпция е значително по-подходяща и подкрепяща), отколкото в различни центрове, управлявани от търговци. В този смисъл директното подпомагане на лицето и семейството му биха имали далеч по-голям смисъл и полза, за разлика от субсидирането на редица доставчици със съмнителен резултат.

В подкрепа на горното е и докладът на международната организация Disability Rights International („Интернационал за правата на хората с увреждания /ИПХУ/”)[1] от 21.11.2019 г. относно т.нар. „деинституционализация” на децата в България, в който се посочва, че въпреки изхарчените сериозни държавни и европейски средства, това не е довело до подобряване на условията за тези деца, дори напротив. От доклада: „ИПХУ настоятелно призовава властите в България да пристъпят към предоставяне на навременна и адекватна подкрепа, така че да се избегне разпадането на семейства и да се прекрати настаняването на деца– със или без увреждания. Ако семействата получат подкрепата, от която се нуждаят, настаняването на деца извън семейна грижа може буквално да бъде елиминирано.

4. Идеята за „Кодекс за социална закрила

Изявлението, че ЗСУ ще се „инкорпорира в тялото” на бъдещ кодекс никак не би могла да успокои българските родители, дори напротив. Фиктивната му отмяна и повторението на порочните му схеми в друг нормативен акт няма как да го реабилитира пред обществото и да постигне различен резултат. Идеята за подобен кодекс не е нова – неведнъж министър Сачева я е промотирала пред обществото. Включването на такива чувствителни и разнопосочни области под шапката на нов нормативен акт с ранга на кодекс – социални услуги, социално подпомагане, „социална закрила”, „закрила на детето”(!), хората с увреждания, и др., още повече навежда на мисълта за цялостна приватизация на социалния сектор под лозунга на „закрила” на всичко и всеки (независимо от съгласието и нуждите му), делегирана от държавата на чуждофинансирани НПО за сметка на данъкоплатеца. От началото на протестите до сега държим и ще държим на простички правила – семейните отношения се регулират от СК и на свещената територия на семейството и децата държавата няма работа, още повече да делегира измислени права на НПО/търговци! За „закрилата” от престъпни посегателства си имаме Наказателен кодекс. За социалното подпомагане си имаме Закон за социалното подпомагане. За хората с увреждания законодателството би могло да се систематизира и измени в посока реално подпомагане, а не захранване на знайни и незнайни НПО!

В заключение бихме могли да обобщим, че няма и не може да има козметични поправки на ЗСУ. Нарушенията на конституционни права са толкова многобройни и повсеместни, икономическата и управленска логика толкова абсурдна, че единственият възможен вариант е отхвърлянето му и задълбочена преоценка на цялата социална политика и особено тази, свързана с децата и семейството.

Сдружение „Единение за семейството и децата“

13.06.2020 г.


[1] сайт на Disability Rights International (DRI): https://www.driadvocacy.org/new-dri-report-finds-appalling-conditions-in-bulgarias-group-homes/?fbclid=IwAR0eVD-5Cp1wlEd9fOrnklUa2IghFXNFzua5My7g4-AemQ8M5_RHrkYDbwE

Отворено писмо до Конституционния съд на Република България

Дами и господа Конституционни съдии,

Днес, разглеждайки дело №3/2020, сигурно ще прочетете много становища, в които са цитирани членове, алинеи и параграфи. Но нека с това писмо да Ви върнем далеч в миналото, по римско време, когато здравият разум е бил основен инструмент за отсъждане на спорни въпроси, когато дневният ред на обществото не се е задавал от лобисти с дълбоки джобове. Когато многоуважаемите съдии, преди да отсъдят, са търсили отговор на един простичък въпрос – Qui Bono?

Безспорно времето, в което живеем днес, е много по-различно. За да осигурят прехраната на семейството, работят и двамата родители, а в нашето забързано ежедневие понякога не обръщаме толкова внимание на децата си, колкото бихме искали. И да, за съжаление има и случаи на насилие спрямо децата. Рядко, но ги има. Това означава ли обаче, че трябва да оценяваме родителския капацитет на всички родители, за да определим кой е добър родител и кой не? И че държавата трябва да плаща на едни частни доставчици на тази услуга, които са „ добре обучени“ да правят тази оценка и никой няма право да откаже да го оценяват? Трябва ли тези „добре обучени“ доставчици да решават кой е „най- добрият“ интерес на детето – да бъде при мама и татко или да бъде настанено в приемно семейство? В единият случай те получават еднократно възнаграждение за оценката. В другият получават възнаграждения за допълнителни услуги по „подпомагане“ на детето, на родителите, подпомагане на приемното семейство и т.н.

Има проблем – има пари. Няма проблем – няма пари. За илюстрация на размера на материалния интерес в случая, ще Ви цитираме само няколко числа:

  • Държавен бюджет за социални услуги за 2020 г. – 295 млн. лв., с тенденция да нараства до 400-600 млн. лв. в следващите години.
  • Дял на частните доставчици на социални услуги в момента- 15%, с тенденция този процент да се увеличи до 100% след приемане на ЗСУ (чл. 63, ал. 1).
  • Програма за приемни семейства – около 54 млн. лв. до края на 2020 г. по европейска програма, след това неизвестно колко от държавния бюджет.

Qui Bono?
Защитниците на този закон ще кажат – този закон ще засегне само „лошите“ родители. А как отделяме едните от другите? Проверяваме всички, за които е подаден анонимен сигнал. Проверяваме и всички, за които не е подаден анонимен сигнал, но ние преценяваме, че има определен риск. Какъв риск? Самотна майка- риск, наличие на друго дете в семейството с увреждания – риск. Списъкът може да се допълва безкрайно. И за да довършим картинката – взима се предвид и оценката на децата – малолетни и непълнолетни – за техните родители. Питате се как. Разбира се, с любезната помощ на същите тези специалисти, „доставчици на социални услуги“, специално обучени да спазват процедура за разпит на деца и, разбира се, щедро заплатени за това. От нашия джоб – и личен и като данъкоплатци. В допълнение, цялата държавна машина се стоварва върху нищо неподозиращите родители, не само, за да напълни джобовете на обучените посредници, но и да ги овласти да упражняват несъществуващите права на децата им, разбира се, противопоставяйки ги на правата на родителите. Тези по Конституция.

Какво би станало с всички тези загрижени специалисти – посредници, „доставчици на социални услуги“, ако се спре държавното финансиране на тяхната дейност? Ако се върнем към благотворителността? Към безрезервната и безкористнапомощ на ближния? Колко от тези така наречени неправителствени организации с идеална цел в обществена полза ще продължават да имат приходи, равни на годишния бюджет на ДАЗД – почти 2 млн. лв.? Колко от въпросните организации да продължат да бъдат финансирани щедро от международни фондации, ако се прекрати застъпничеството за приватизация на социалния сектор и държавното финансиране се насочи към социално подпомагане – т.е. пряко в джоба на нуждаещите се, а не към социални услуги, които се заплащат от държавата на доставчиците? Същите, които определят и нуждите от въпросните услуги?

В Конституцията се говори за право на социално подпомагане. Някъде в годините, след поредното застъпничество на заинтересуваните лица за поредната поправка на Закона за социалното подпомагане, понятието социална услуга изчезва от дефиницията на понятието социално подпомагане. Мина в друга категория? Може би. Вие преценете в каква и защо? Да не би, защото социалните услуги не могат да се ползват безплатно от всички нуждаещи се? А може би защото нуждата подлежи на индивидуална преценка и оценка, естествено от частния доставчик на услугата, за което, разбира се, плаща държавата? Нима нашата „богата“ държава е стигнала до там, че да си позволи да финансира определянето и съответно задоволяването на индивидуалните потребности на гражданите си от многобройните социални услуги, които ще се предлагат? Ако това е невъзможно- кой и как определя кой ще получи държавно финансиране и за кои услуги?
Ако социалните услуги са нормална стопанска дейност, подлежаща само на лицензионен режим и контрол на качеството от страна на държавата и всеки може по желание да реши дали да ги ползва или не, защо държавата, чрез общините финансира частни „доставчиците на социални услуги“ да предоставят ограничен кръг услуги? Това не е ли непозволена държавна помощ за частни организации? Не се ли нарушава принципа за равнопоставеност, не е ли това дискриминация? Ако социалните услуги са по желание, защо има задължителни такива? Колкото и ограничени да са случаите, не е ли това нарушаване на правата на българските родители? Не трябваше ли преди всичко държавата да закриля семейството и да го подпомага финансово, когато прецени, че финансовото състояние на семейството застрашава нормалното му съществуване, преди да му налага социални услуги? Защо трябва да се дават пари за анализи на „родителски капацитет” /социална услуга/, след като е ясно, че с месечен доход от 75/90лв. за самотен родител (размер на месечната социалната помощ) не могат да се осигурят нормални условия за отглеждане на дете? Не е ли ясно, че максималната социална помощ, която може да се отпусне еднократно – 375 лв., няма по никакъв начин да промени положението на семейството, ако то се нуждае от общинско жилище например? Защо, вместо да се осигури такова, ще се дадат пари на доставчик на социални услуги, който, правейки анализ на “родителски капацитет“ да констатира очевадното? Че те са бедни? С какво курса за „увеличаване на капацитета“ на нещастните родители ще промени тяхното положение? Ще сложи храна на масата, ще осигури покрив над главата им? Чие извратено съзнание измисли тази ужасна подигравка с горките родители? Това ли е грижата на държавата? Това ли е конституционното право на закрила на семейството?

Още по трагичен е случаят, в който се налага мярката „временно настаняване на детето извън семейството“, при приемни родители. Подпомагане на семейството – еднократна помощ от 375 лв. Заплата на приемни родители – 915 лв. гарантирано месечно възнаграждение. Допълнителни помощи – между 225 и 300 лв. на месеца. Отделно месечни помощи по ЗСПД. Как са защитени правата на родителите в този случай? Защо държавата дава при живи и грижовни, но бедни родители, пари не на тях, а на приемни семейства, причинявайки ужасната емоционална травма и на родителите, и на децата? А ако горките родители не успеят в рамките на законния 6-месечен срок да променят обстоятелствата /т.е. да забогатеят/ и детето им се впише автоматично, без тяхното съгласие, в регистъра за осиновяване?!
Qui Bono? Отново доставчиците на социални услуги. Които самоотвержено избират и обучават приемните семейства, „подкрепят ги“ и дори ги „контролират“. Разбира се, срещу щедро заплащане от държавата. Може ли да няма нужда от толкова приемни семейства, а да се подкрепят финансово директно семействата в нужда? Нещо нормално и логично? Чрез увеличаване на размера на месечното социално подпомагане, чрез разширяване на броя на социалните жилища? Може, разбира се. Но никой не печели от това.

Същевременно „доставчиците“ са овластени да навлизат в дълбоко личното пространство на семейството, да анализират семейните отношения, да събират всякакъв вид информация и за деца и за родители. Задължавайки всички да я предоставят?! А правото на лична свобода и неприкосновеност? А правото на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния живот ? Да, разбираме, при незаконна намеса имаме право на защита. Но когато е законна, това не важи. А всъщност законна ли е? Извършили ли са родителите престъпление? Не, разбира се. Защото ако бяха, те биха били подведени под наказателна отговорност. Тогава на какво основание се нарушават тези права?

Има основни постулати, на които почива правото. Спрямо кой от тях родителите не са конституирани като страна по делото за настаняване на собственото им дете извън семейството? Спрямо кой от тези принципи детето се осиновява без съгласието на родителите и на бабата, която иска да отглежда внучето си, но няма право да обжалва това решение, защото не е заинтересувана страна? Спрямо кой морален и правен принцип се извеждат деца от семейството поради липса на финансова възможност на родителите „да осигурят изискуемите условия и качество на родителска грижа, необходими за развитието и възпитанието на дете в семейна среда“?* В най-бедната европейска държава, в която доказано 41.6% от населението е застрашено от бедност и социално изключване още преди КОВИД -19, а след него – не по-малко от 60%? В която месечна социална помощ, отпускана от държавата, е на стойност две пухени възглавници от евтините? Която поставя толкова много условия за получаването й, че получателите едва наброяват 30 хиляди , като за тях е изхарчена „огромната“ сума от 28 мил. лв., в пъти повече от парите, усвоени от частните доставчици на социални услуги от държавния бюджет?
Колко от българските семейства, особено след КОВИД -19, ще имат финансова възможност да отглеждат децата си по държавните стандарти, създадени от доставчиците на социални услуги? При условие, че допълнителните социални мерки включват единствено увеличение на обхвата на еднократната социална помощ от 375 лв. и правото на безлихвен заем от 1,500 лв.? При условие, че съобразно стандартите за делегирани държавни услуги, издръжката на едно дете /без увреждания/ струва 1,059.75 лв. на месец – сумата, която се плаща на доставчиците на социални услуги, за да се грижат за децата в центровете за настаняване?

Означава ли това, че за да се осигурят еднакви права на българските деца, всички деца на родители, с доход на член от семейството под тези стандарти, трябва да бъдат отнети и настанени в центрове на държавна издръжка, защото родителите нямат финансова възможност да им осигурят изискуемите условия?

Доставчиците ще кажат- не, разбира се, защото това е само един от критериите, всичко е въпрос на индивидуална преценка. Дали? А кой ще преценява какво е икономическо насилие **? А опитът за икономическо насилие **? Опитът за психическо и емоционално насилие**? Колко средства ще бъдат усвоени, за да се отговори на тези въпроси? Каква ще бъде цената, която ще платим за това „откритие“ като общество?

А какво да кажем за правата на българските родители? Не закриляше ли държавата семейството? Има ли право всеки гражданин на тази държава да знае ясно и категорично какво негово действие или бездействие съставлява престъпление и се наказва от закона? Трябва ли гражданите на тази държава да бъдат отговорни за обстоятелства, които са извън техен контрол? И кой защитава гражданите от икономическо, емоционално, психическото насилие, и всички опити за такова, което държавата упражнява спрямо гражданите си с тези безумни закони?

Да, имаме Конституцията. Но, за най-голямо съжаление, имаме и необятна човешка алчност! Къде свършва тя? До превръщането на родителите в биологични машини, генериращи материал, източник на приходи за частните доставчици на социални услуги и за акредитираните агенции за осиновяване? До държавата, която може най-добре да се грижи за децата и да определя кой може да бъде най-добрият родител за всяко конкретно дете? Която наказва всички родители които не са „перфектни“ по стандартите, които специалистите по „социални услуги” определят?

Какво стои между „загрижените“ НПО-та, частни доставчици на социални услуги и въпросните 300-тина милиона? Едно малко книжле, наречено Конституция на Република България. И професионализмът и здравият разум на 12 съдии.

Quo Vadis, Domine? Дошло ли е времето, в което ние трябва да доказваме, че „имаме капацитет“ да се наречем хора? Че финикийските знаци, макар нанесли огромни поражения върху човешкия род, не са унищожили напълно тези абстрактни категории и понятия като морал и право, а с тях и всичко човешко в нас? Трябва ли да си задаваме въпроса имаме ли право да имаме деца, да ги обичаме, да ги обгрижваме, и да се жертваме за тях, така, както са правили нашите родители и прародители през вековете?

Българинът е любящ родител, грижещ се за децата си докато сърце бие! Детето е свещен символ на бъдещето за българина! Няма народ в света с такава народопсихология! Ще има ли бъдеще България? Отговорът е Ваш.

Българските родители


* Цитат от Решения на АСП на основание чл.81 ал.1 чл.93 ал.1 и чл.97, ал.1 от АПК съгласно разпоредби на чл. 84, ал 2 във връзка с чл.93, ал 2 от СК :
№ РД04-0090/04.07.2018, № РД04-0078 от 04.06.2018 г, №РД04 -0065/05.03.2018 г, №РД04-0031/19.02.2018 г, № РД04-0138/08.12.2017 г, РД04-0067/12.05.2017г, № РД04-0040/20.03.2017г и много други.

** Цитати от дефиницията за домашно насилие, чл. 2 (1) Закон за защита от домашното насилие, ДВ бр. 102/ 22.12.2009 г.

Становище на „Единение за семeйството и децата” относно Закона за социалните услуги

Със Закона за социалните услуги /ЗСУ/ грубо се нарушават конституционни права на българските граждани:

  1. Чрез ЗСУ конституционното право на социално подпомагане като държавногарантирана безвъзмездна подкрепа за нуждаещите се, се заменя със „социална услуга“ – платена търговска дейност с цел печалба. Законът цели пълна всеобхватност, с потенциал да засегне всеки български гражданин, независимо от неговата възраст и реални нужди, а дори и нещо повече – въпреки неговото знание и съгласие.
  2. Със ЗСУ, в противоречие с Конституцията и с общопризнатите норми на международното право, се отменя правото на неприкосновеност на личния и семейния живот на българския гражданин.
  3. Със ЗСУ се нарушава конституционното право на родителите да отглеждат и възпитават децата си до пълнолетието им, както и защитата на целостта на семейството като основна градивна клетка на обществото. Ролята и функциите на родителите се изземват и се предоставят на държавата и доставчиците на социални услуги под лозунга за защита правата на децата.
  4. ЗСУ представлява заплаха за националния суверенитет и националната сигурност, тъй като чрез него се допуска чуждо влияние върху населението – основният правообразуващ елемент на суверенитета на държавата. Чрез ЗСУ чуждестранни икономически субекти получават възможност да оперират на търговски начала в област, която е известна като изключително чувствителна за стабилността на обществото и държавата.
  5. Със ЗСУ се нарушава правото на гражданите да получат защита от неправомерните актове или действия на държавните органи и длъжностни лица, тъй като редица държавни правомощия се предоставят за упражняване на частни лица и организации, без да съществуват надеждни механизми за контрол и отговорност за вреди от действията или бездействията им.
  6. Със ЗСУ се въвежда  задължителна платена социална услуга, равносилна на данъчна тежест. Създават се условия за гарантирана печалба на частни икономически субекти, включително чуждестранни/чуждофинансирани, скрепени със средствата на държавната принуда.

С преходните и заключителни разпоредби на ЗСУ се променят 29 други закона. Особено съществени са промените в Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, Семейния кодекс /СК/,  Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ и Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, които също противоречат на Конституцията на Република България.

При приемането на ЗСУ погрешно се счита, че с него се решават проблеми на хората с увреждания. При наличието на Закон за хората с увреждания, Закон за личната помощ и Закон за социално подпомагане, приемането на още един закон предвид гореизложените противоречия с Конституцията на Република България, навежда на мисълта за съвсем различна цел, а именно приватизиране на целия социален сектор и поставянето под контрол, без реално право на защита, не само на най- уязвимата част от населението, но и всеки един гражданин, с всеобхватните мерки за превенция, необходимостта от анализ на индивидуалните потребности, разтегливите понятия за риск и анонимните сигнали.

Всичко това поразително прилича на перфектния бизнес план, според който един и същи доставчик идентифицира потребностите, прилага мерки за задоволяването им и получава гарантирано заплащане от държавния бюджет за услугата. Не само това, но има възможност да лобира активно за повишаване на заплащането, за разширяване обхвата на услугите чрез откриване на все нови и нови драматични „обществени проблеми“, навлизащи дълбоко в личната сфера и на индивида, и на семейството, и предлагайки решения, които струват все по-скъпо на държавния бюджет, широко затваряйки очи пред простата истина- бедността е източник на 99% от проблемите.  В крайна сметка, битието определя съзнанието – една азбучна истина която незнайно защо се пренебрегва.

Красноречиви са и числата- социалните помощи /съгласно ППЗСП/ намаляват с 51%  за последните 5 години – от 58 млн лв. на 28 млн лв. С 53% намаляват и лицата, ползващи социална помощ – от 64 хил. през 2014 до 30 хил. през 2019 г.
Това е при положение, че гарантирания минимален доход се увеличава от 65 на 75 лв от 2018 г. Оставяме без коментар факта, че тази сума стига само за един хляб и едно кисело мляко на ден,  че линията на бедност за РБ за 2020 г е 348 лв, че още през 2015 г. Световната Банка определи международната линия на бедност, глобалния абсолютен минимум на $1.9 на ден или 96.9 лв на месец. И че държавата де факто ограбва получателят на помощта, задължавайки го, за да получи 75 лв., да изработи 14 дена по 4 часа, което съгласно минималната работна заплата за страната за 2020 г / 610 лв на месец или 3.66 лв на час/ отговаря на заплащане от 204.96 лв. /дори и след удръжките на ДОД, ДОО, ЗО, ДСПО = 156.22 лв. /

В замяна на това за социални услуги, като държавно делегирана дейност, по бюджета за 2020 г. са предвидени 295 млн лв., цели 10 пъти повече от социалното подпомагане! И са нарастнали с 48% за последните 5 години, с прогнози за увеличение на тези сума до 400-600 млн лв. Отделно усвоените за деинституционализация на децата и въвеждане на социалната услуга приемна грижа по безвъзмездна европейска програма „Приеми ме 2015“  – 136 млн лв. за последните 5 години, която свършва в 2020 г. и ще се наложи в последствие да се финансира от бюджета.

За дискриминационния характер на социалните услуги говорят и поредица от други цифри. За настаняване на дете без увреждания в център за настаняване от семеен тип, държавно делегираната дейност се заплащат 1,059.75 лв. на месец. Ако това е цената за осигуряване на нормални условия за развитие на едно дете, следва да се запитаме каква част от населението на България в момента може да си позволи да има деца? И защо тогава, съгласно Закона за социално подпомагане, се дава такава социална месечна помощ на нуждаещите се родители, че да гарантира месечен доход от 90 лв. /по ППЗСП/ и 40 лв. месечна помощ за отглеждане на дете /ЗСПД/ и то при среден доход на човек от семейството до 410 лв.? За сравнение, т.нар. „приемни родители”, освен гарантираните 905 лв. месечно възнаграждение, получават и допълнителни помощи от 225 до 300 лв. на месец (съгласно ППЗЗД), както и месечните помощи по ЗСПД (без праг на дохода). Не е ли това, освен всичко друго, и дискриминация на истинските родители и техните деца, в нарушение на Конституцията?

Следва логичният въпрос защо при безпрецедентна демографска криза, в най- бедната страна на Европейския съюз, където 41.6 % от населението е застрашено от бедност и социално изключване, социалната политика се свежда до „услуги“, за определяне на „родителския капацитет“ и за тях се харчат по-голямата част от 21 млн лв. – държавно делегираната дейност в „центрове за обществена подкрепа“?. Защо тези пари се усвояват от НПО-та, за да установят нещо, което е обществена тайна- българските семейства са бедни? Защо тези средства не се насочат към реална помощ на семействата – изграждане на общински жилища, увеличаване на гарантирания минимален доход и с това – размера на социалните помощи, увеличаване на детските надбавки и др. подобни, които реално ще подпомогнат семействата?

Дори и за обикновения гражданин е ясно, че ЗСУ е един правен Франкенщайн, сътворен не без помощта на лобистки интереси, който е готов да разруши социалната тъкан на обществото. Мистификацията на процеса с въвеждането на многобройни и по обхват, и по вид, и по потребители, социални услуги, цели само да прикрие управленска немощ. Интересно как до сега са се планирали и са се харчили милиони държавна пара без Национална карта на социалните услуги? Цялата Агенция за Социално подпомагане, която е получавала информация от общините на месечна база, не е могла да анализира данните и да въведе с административни мерки използването на една социална услуга от няколко общини и области, та е необходим нов закон за това? Никой ли не се е сетил, че не може да се превеждат пари на доставчиците на базата на капацитет при 3 годишни договори, а те трябва активно да се управляват, и ако капацитетът не се запълва в една услуга, парите да могат да се пренасочват към друга?

Няма и не може да има козметични поправки на ЗСУ. Нарушенията на конституционни права са толкова многобройни и повсеместни, икономическата и управленска логика толкова абсурдна, че единственият възможен вариант е  отхвърлянето му и задълбочена преоценка на цялата социална политика, и особено тази, свързана с децата и семейството. Механичното превеждане на чужди опити и прилагането им в български условия е изключително неудачно в този случай и обслужва интереси, които не са тези на българският народ. Оправданието с изискванията на ЕС е също безпочвено, напротив – регулирането на социалните услуги с обществено значение е прерогатив на отделните страни-членки.

Силно се надяваме, че Конституционният съд ще разгледа всички изложени аргументи в цялост, и ще се произнесе със справедливо решение в защита правата на всички български граждани, за да оцелеем като народ и да пребъде България!

11.03.2020

До: Г-жа Корнелия Нинова

До: Г-жа Корнелия Нинова
Председател на ПГ „ БСП за България“
Председател на НС на БСП
Копие: Депутати от ПГ „БСП за България“

Уважаема госпожо Нинова,
Национална гражданска инициатива „Национално единение за семейството и децата“ събра 5400 подписа от разтревожени родители под исканията си за отмяна на ЗСУ, ревизия на цялостното нормативна база, отнасяща се до семейството и децата, преоценяване на ролята на чуждо-финансирани НПО-та за определяне на политиката на държавата в чувствителната социална сфера, приемане на международни актове, несъобразени с българските традиции и култура и особено въвеждането на политики, свързани със ранното сексуално образование и джендър индоктринацията.

Със Законът за социалните услуги грубо се нарушават конституционни права на българските граждани:

1. Чрез ЗСУ конституционното право на социално подпомагане като държавногарантирана безвъзмездна подкрепа за нуждаещите се, се заменя със „социална услуга“ – платена търговска дейност с цел печалба. Законът цели пълна всеобхватност, с потенциал да засегне всеки български гражданин, независимо от неговата възраст и реални нужди, а дори и нещо повече – въпреки неговото знание и съгласие.

2. Със ЗСУ, в противоречие с Конституцията и с общопризнатите норми на международното право, се отменя правото на неприкосновеност на личния и семейния живот на българския гражданин.

3. Със ЗСУ се нарушава конституционното право на родителите да отглеждат и възпитават децата си до пълнолетието им, както и защитата на целостта на семейството като основна градивна клетка на обществото. Ролята и функциите на родителите се изземват и се предоставят на държавата и доставчиците на социални услуги под лозунга за защита правата на децата.

4. ЗСУ представлява заплаха за националния суверенитет и националната сигурност, тъй като чрез него се допуска чуждо влияние върху населението – основният правообразуващ елемент на суверенитета на държавата. Чрез ЗСУ чуждестранни икономически субекти получават възможност да оперират на търговски начала в област, която е известна като изключително чувствителна за стабилността на обществото и държавата.

5. Със ЗСУ се нарушава правото на гражданите да получат защита от неправомерните актове или действия на държавните органи и длъжностни лица, тъй като редица държавни правомощия се предоставят за упражняване на частни лица и организации, без да съществуват надеждни механизми за контрол и отговорност за вреди от действията или бездействията им.

6. Със ЗСУ се въвежда задължителна платена социална услуга, равносилна на данъчна тежест. Създават се условия за гарантирана печалба на частни икономически субекти, включително чуждестранни/чуждофинансирани, скрепени със средствата на държавната принуда.

„БСП за България“ изяви намерения за сезиране на Конституционния съд за Закона за социалните услуги. В тази връзка сме си позволили да приложим към това писмо искане до Конституционния съд с гореизложените точки и подробна аргументация.

С преходните и заключителни разпоредби на ЗСУ се променят 29 други закона. Особено съществени са промените в Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, Семейния кодекс /СК/, Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ и Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, които също противоречат на Конституцията на Република България и са подробно разгледани в приложението.

При приемането на ЗСУ погрешно се счита, че с него се решават проблеми на хората с увреждания. При наличието на Закон за хората с увреждания, Закон за личната помощ и Закон за социално подпомагане, приемането на още един закон предвид гореизложените противоречия с Конституцията на Република България навежда на мисълта за съвсем различна цел, а именно приватизиране на целия социален сектор и поставянето под контрол, без реално право на защита, не само на най- уязвимата част от населението, но и всеки един гражданин, с всеобхватните мерки за превенция, необходимостта от анализ на индивидуалните потребности, разтегливите понятия за риск и анонимните сигнали.

Всичко това поразително прилича на перфектния бизнес план, според който един и същи доставчик идентифицира потребностите, прилага мерки за задоволяването им и получава гарантирано заплащане от държавния бюджет за услугата. Не само това, но има възможност да лобира активно за повишаване на заплащането, за разширяване обхвата на услугите чрез откриване на все нови и нови драматични „обществени проблеми“ , навлизащи дълбоко в личната сфера и на индивида и на семейството и предлагайки решения, които струват все по- скъпо на държавния бюджет, широко затваряйки очи пред простата истина- бедността е източник на 99% от проблемите. В крайна сметка, битието определя съзнанието – една азбучна истина която незнайно защо се пренебрегва.

Красноречиви са и числата- социалните помощи /съгласно ППЗСП/ намаляват с 51% за последните 5 години – от 58 мил лв. на 28 мил лв. С 53% намаляват и лицата, ползващи социална помощ – от 64 хил. през 2014 до 30 хил. през 2019. Това е при положение, че гарантирания минимален доход се увеличава от 65 на 75 лв от 2018 г. Оставяме без коментар факта, че тази сума стига само за един хляб и едно кисело мляко на ден, че линията на бедност за РБ за 2020 г е 348 лв, че още през 2015 г Световната Банка определи международната линия на бедност, глобалния абсолютен минимум на $1.9 на ден или 96.9 лв на месец. И че държавата де факто ограбва получателят на помощта, задължавайки го, за да получи 75 лв, да изработи 14 дена по 4 часа, което съгласно минималната работна заплата за страната за 2020 г / 610 лв на месец или 3.66 лв на час/ отговаря на заплащане от 204.96 лв. /дори и след удръжките на ДОД, ДОО, ЗО, ДСПО = 156.22 лв./

В замяна на това за социални услуги, като държавно делегирана дейност по бюджета за 2020 г са предвидени 295 мил лв., цели 10 пъти повече от социалното подпомагане! И са нарастнали с 48% за последните 5 години, с прогнози за увеличение на тези сума до 400-600 мил. лв. Отделно усвоените за деинституционализация на децата и въвеждане на социалната услуга приемна грижа по безвъзмездна европейска програма „Приеми ме 2015“ – 136 мил лв. за последните 5 години, която свършва в 2020 г и ще се наложи впоследствие да се финансира от бюджета.

За дискриминационния характер на социалните услуги говорят и поредица от други цифри. За настаняване на дете без увреждания в център за настаняване от семеен тип, държавно делегираната дейност се заплащат 1,059.75 лв на месец. Ако това е цената за осигуряване на нормални условия за развитие на едно дете, следва да се запитаме каква част от населението на България в момента може да си позволи да има деца? И защо тогава, съгласно Закона за социално подпомагане, се дава такава социална месечна помощ на нуждаещите се родители, че да гарантира месечен доход от 90 лв. / по ППЗСП/ и 40 лв. месечна помощ за отглеждане на дете /ЗСП/ и то при среден доход на човек от семейтвото до 410 лв.? За сравнение, т.нар. „приемни родители”, освен гарантираните 905 лв. месечно възнаграждение, получават и допълнителни помощи от 225 до 300 лв. на месец (съгласно ППЗЗД), както и месечните помощи по ЗСПД (без праг на дохода). Не е ли това, освен всичко друго, и дискриминация на истинските родители и техните деца, в нарушение на Конституцията?

Следва логичният въпрос защо при безпрецедентна демографска криза, в най- бедната страна на Европейския съюз, където 41.6 % от населението е застрашено от бедност и социално изключване, социалната политика се свежда до „услуги“, за определяне на „родителския капацитет“ и за тях се харчат по- голямата част от 21 мил лв. – държавно делегираната дейност в „ центрове за обществена подкрепа“?

Защо тези пари се усвояват от НПО-та, за да установят нещо, което е обществена тайна- българските семейства са бедни? Защо тези средства не се насочат към реална помощ на семействата – изграждане на общински жилища, увеличаване на гарантирания минимален доход и с това – размера на социалните помощи, увеличаване на детските надбавки и др. подобни, които реално ще подпомогнат семействата?

Дори и за обикновеният гражданин е ясно, че ЗСУ е един правен Франкенщайн, сътворен не без помощта на лобистки интереси, които е готов да разруши социалната тъкан на обществото. Мистификацията на процеса с въвеждането на многобройни и по обхват, и по вид, и по потребители социални услуги цели само да прикрие управленска немощ. Интересно как до сега са се планирали и са се харчили милиони държавна пара без Национална карта на социалните услуги? Цялата Агенция за Социално подпомагане, която е получавала информация от общините на месечна база, не е могла да анализира данните и да въведе с административни мерки използването на една социална услуга от няколко общини и области, та е необходим нов закон за това? Никой ли не се е сетил, че не може да се превеждат пари на доставчиците на базата на капацитет при 3 годишни договори, а те трябва активно да се управляват и ако капацитетът не се запълва в една услуга, парите да могат да се пренасочват към друга?

Няма и не може да има козметични поправки на ЗСУ. Нарушенията на конституционни права са толкова многобройни и повсеместни, икономическата и управленска логика толкова абсурдна, че единственият възможен вариант е отхвърлянето му и задълбочена преоценка на цялата социална политика и особено тази, свързана с децата и семейството. Механично превеждане на чужди опити и прилагането им в български условия е изключително неудачно в този случай и обслужва интереси, които не са тези на българският народ. Оправданието с изискванията на ЕС е също безпочвено, напротив, регулирането на социалните услуги с обществено значение са прерогатив на отделните страни – членки..

Дълбоко вярваме, че „БСП за България“ ще анализира гореизложеното и ще направи всичко възможно да защити правата не само на своите избиратели, но и на всички български граждани, за да оцелеем като народ и да пребъде България!

С Уважение и Надежда,

Даниела Николова
НГИ“ Национално единение за семейството и децата“
Info@edinenie.net

/писмото е изпратено на 14.02.2020/

Защитен: ОТГОВОР на НГИ „Национално единение за семейството и децата“ на Становище на Министерство на труда и социалната политика по повод Придружително писмо на НГИ „Национално единение за семейството и децата“ към ПОДПИСКА

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

Перник

Случаят „Перник“ е показателен и за пореден път доказва, че многобройните родителски протести още от лятото на 2019 г. имат основания. Не само това, показателно е, как управляващите, в лицето на МОН в конкретния случай, публично заблуждават хиляди граждани, подписали две Национални граждански инициативи с родителски искания, входирани в Народното събрание по законния ред.

1. „Граждани в защита на семейството и детето“ от 29.08.2019 подписана от 1288 родители с точка от исканията:„недопускане на анти-български и анти-семейни политики в сферата на образованието и социалните дейности“ а именно „джендър идеологията“, „ранното сексуално образование“ и др. с конкретно отговорни МОН.

2. „Национално единение за семейството и децата“ от 18.10.2019 г, подписана от 5400 родители с искания:

т. 9 „В учебните заведения образователна и възпитателна дейност, включително дейности по консултиране, информиране и превенция от насилие, да се извършва само от квалифицирани педагози, назначени от МОН. Да се забрани организирането и провеждането на подобни дейности от външни частни организации, включително ЮЛНЦ, без съгласието на родител за всяка отделна дейност.“
т. 11 „Да се въведе законодателна забрана и наказания за разпространението сред непълнолетните на идеи за самоопределяне на пола, „полова“ или „джендър“ идентичност, за разликата между биологичен пол и полова идентичност, както и трансджендъризъм в учебните заведения.“
т. 14 „Да не се прилагат в България международните стандарти за прекалено ранно сексуално обучение на СЗО и UNICEF“
т. 15 „Да се разработи български проект за елиминиране на насилието, свободен от идеи за самоопределяне на половата идентичност, съгласно т.11. Отхвърляме въвеждането на проекта INSPIRE. Настояваме участието в международни партньорства и проекти да се приема с обществен консенсус.“

На заседанието на Комисията по взаимодействието с НПО и жалбите на гражданите от 21 януари тази година по повод втората гражданска инициатива, отговорът на МОН беше:

„В рамите на предучилищното и началното образование не се предвижда обсъждането на теми, свързани със сексуалното здраве“
„твърдението, че в детските градини и училищата безконтролно се допускат неправителствени организации да извършват дейности и да пропагандират натрадиционни и крайно неприемливи идеологии за българското общество не е обективно“

по т. 9, че задължително се иска съгласие на родителите и че единственото „частично изключение са часовете на класа, но съгласно наредба №13 за гражданското, здравно, екологично и интеркултурно образование, заедно с гост- лекторите в часовете задължително присъстват и класните ръководители“.
Колко дълбок е проблемът с навлизане на отхвърлената Истанбулска конвенция в училищата показва и схемата на работа на Пернишкия „Регионалния координационен механизъм за реакция в случаите на домашно насилие“, в която въпросната фондация „ПУЛС“ координира работата на община, полиция, съд, прокуратура, училища, адвокатска колегия, медицински служби , социално подпомагане чрез въпросния механизъм, СУПЕРВИЗИРА и обучава участниците в регионалния механизъм – т.е. всички гореизброени и разбира се осъществява дейности по превенция в училища и детски градини/ работа с деца и родители/.

Горките перничани! Не само водата им изчезна, но и явно фондация „ПУЛС“ си е направила мини държава на територията на Перник и с един замах вече СУПЕРВИЗИРА и координира – с други думи управлява всички държавни и обществени институции на територията, включително независимата прокуратура, съд, полиция, адвокатска колегия.

Екип: Единение за семейството и децата

ПОДПИСКА в подкрепа на Национална гражданска инициатива „Национално единение за семейството и децата“

1. Да не се ратифицира от България Трети факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето.

2. Подписването и ратифицирането на международни конвенции, съглашения и стандарти да се осъществява след широко обществено обсъждане от минимум шест месеца, осъществено на обществено-достъпна правителствена платформа, задължително огласено от средствата за масова информация.

3. Да се отмени Закона за социалните услуги (ЗСУ), както и всички извършени въз основа на него промени в закони и подзаконови актове, което да се случи преди 01.01.2020 г. Да се изключат „задължителните социални услуги“ от бъдещото законодателство.

4. Да се спре създаването на ново законодателство и подзаконови актове в сферата на закрилата на детето и семейството, докато не се извърши цялостна ревизия на действащата нормативна база, последвана от широко обществено обсъждане и цялостна преработка по начин, който да осигури и гарантира конституционно установеното право на родителите да отглеждат и възпитават децата си.

5. Да се прекрати приемането на анонимни сигнали за деца в риск.

6. Извеждане на дете от семейството да се извършва само със съдебна заповед, като крайна и изключителна временна мярка при доказана пряка и непосредствена опасност за живота или здравето на детето. Родителят да бъде призоваван като страна във всички административни и съдебни фази по социалния случай. Родителят да има право на защита, включително адвокат, и достъп до всички документи. Да се предвиди наказателна и имуществена отговорност за вреди от некоректни действия на социални служители или други упълномощени от държавата лица.

7. Да се изключи изцяло участието на ЮЛНЦ като предоставящи услуги за нуждите на съдебните производства.

8. Да се променят правилата на подбор за включване на граждански сдружения в Националния съвет за закрила на детето към ДАЗД, като се въведе мандатност и обществено обсъждане.

9. В учебните заведения образователна и възпитателна дейност, включително дейности по консултиране, информиране и превенция от насилие, да се извършва само от квалифицирани педагози, назначени от МОН. Да се забрани организирането и провеждането на подобни дейности от външни частни организации, включително ЮЛНЦ, без съгласието на родител за всяка отделна дейност.

10. Да не присъстват в държавните планове и програми частни организации – търговски или ЮЛНЦ – в качество на “водещи институции”.

11. Да се въведе законодателна забрана и наказания за разпространението сред непълнолетните на идеи за самоопределяне на пола, „полова“ или „джендър“ идентичност, за разликата между биологичен пол и полова идентичност, както и трансджендъризъм в учебните заведения.

12. Да се забрани частни организации – стопански и ЮЛНЦ, да събират специални и чувствителни лични данни, касаещи деца и родители, както и да извършват системно и мащабно наблюдение на субектите на данните.

13. Да се увеличи възрастта на сексуално съгласие от 14 на 16 години, като се коригират съответните членове в Наказателния кодекс и свързаните нормативни актове.

14. Да не се прилагат в България международните стандарти за прекалено ранно сексуално обучение на СЗО и UNICEF

15. Да се разработи български проект за елиминиране на насилието, свободен от идеи за самоопределяне на половата идентичност, съгласно т.11. Отхвърляме въвеждането на проекта INSPIRE. Настояваме участието в международни партньорства и проекти да се приема с обществен консенсус.

Екип: Единение за семейството и децата

Кратък анализ на „Закона за защита от домашно насилие” („ЗЗДН”)

Обн. ДВ. бр.27 от 29 Март 2005г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 17 Декември 2010г., доп. ДВ. бр.50 от 3 Юли 2015г., изм. ДВ. бр.24 от 22 Март 2019 г.

            Темата за „домашното насилие” беше широко дискутирана в последно време в публичното пространство, като бяха изнесени редица тревожни данни от проучвания и доклади . Ние, като силно загрижени за децата и семействата си български родители, няма как да подминем темата с безразличие, напротив – тя изисква внимателното разглеждане на действащото законодателство и практика в областта.

            Ще започнем, разбира се, с кратък анализ на Закона за защита от домашно насилие („ЗЗДН”)

1. На първо място вниманието ни привлича дефиницията за „домашно насилие” в чл. 2, ал. 1, която гласи: „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.”
Прочетохте ли внимателно всичко? В закона обаче липсват дефиниции за „психическо”, „емоционално” и „икономическо насилие”, добавен е дори „опит” за такива действия, както и „принудително ограничаване”, а възможностите за тълкуване и субективни интерпретации са безгранични. Как може да се квалифицира според Вас примерно един спор между родителите (на по-висок глас), временно отнемане на телефона на тийнейджър с възпитателна цел, спиране на достъпа до интернет на подрастващ в полунощ, забрана за отиване на дискотека, и т.н., и т.н.? Кой може да определи кое как ще въздейства „емоционално” или „психически” на някого, че дори и само „опитът” за такова въздействие?
А какво ще кажете за нововъведението „икономическо” насилие? Как би се квалифицирал например отказът на родител да изпълни исканията на детето за нов смартфон, таблет или пък повече джобни?
По-нататък, в ал. 2 дефиницията продължава: „За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”
Горното би трябвало да означава, че ако детето например стане свидетел на спора между родителите (евентуално „психическо”, „емоционално” или каквото решите насилие), то също автоматично се превръща в „жертва на насилие” и „дете в риск”, както ще видим по-долу.
Следователно статистиките, че всяка трета жена е жертва на насилие, изобщо не са преувеличени, даже напротив! Въз основа на горните дефиниции излиза, че абсолютно всяка жена, дете или мъж са били „жертви на насилие” (дори вероятно нееднократно).

Какви биха могли да бъдат последиците от обявяване например на детето за „жертва на насилие”?

Една от възможните последици е посочена в чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.)Може да бъде настанено извън семейството дете: 4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие”. Забелязвате ли отново широтата на дефиницията и необятните възможности за нейното тълкуване? „Настаняването” не се извършва задължително от съда, а с административна заповед (чл. 27 ал. 1 ЗЗДет.), и дирекция „Социално подпомагане” има един месец срок да се обърне към съда (чл. 27 ал. 2 ЗЗДет.), след което развитието на процедурите може да отнеме месеци и години.

Според § 1 от ДР на ЗЗДет. т. 11 Дете в риск“ е дете: б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му; в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие”. Според § 1 т. 1 от Правилника за прилагане на ЗЗДет: Насилие“ над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.”

В новия чл. 36г на ЗЗДет. (в сила от 01.01.2020 г.) е предвидена намесата на „мултидисциплинарен екип” за „осигуряване на защита на дете в риск или „жертва на насилие” с участието на полицията и прокуратурата, както и на „доставчика на социални услуги” (ал. 1).

Според нов чл. 36д от ЗЗДет. (в сила от 01.01.2020 г.) ал. 3: „Когато насилието е извършено от родител, от лице, на което са възложени грижите за детето, или от лице, на което детето е поверено, на детето-жертва може да се предостави закрила с настаняване извън семейството в социална услуга за деца, пострадали от насилие или жертви на трафик. В решението на съда се постановяват мерки по отношение на родителските права и насочване на родителите към социални услуги за повишаване на родителския капацитет по предложение на дирекция „Социално подпомагане„, и ал. 4: „Когато насилието е извършено от родител, от лице, на което са възложени грижите за детето, или от лице, на което детето е поверено, дирекция „Социално подпомагане“ може да се обърне към съда или прокурор за предприемане на мерки по отношение на извършителя по Закона за защита от домашното насилие”.

Следователно от една страна квалифицирането на детето като „жертва на насилие” (вж. дефинициите по-горе) може да доведе до„ настаняване на детето извън семейството” (социална услуга), а родителят да бъде „насочен” към задължителни социални услуги за повишаване на родителския капацитет, както испрямо него да бъдат предприети „мерки” по ЗЗДН (по-надолу ще опишем какви), а дори и наказателна отговорност (чл. 36д, ал. 5 ЗЗДет., вж. следващия абзац).

Във връзка с чл. 143, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) „Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години”, и ал. 3 (нова от 2019г.): „Ако деянието по ал. 1 е извършено в условията на домашно насилие, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, може да се направи основателен извод, че всякакви възпитателни мерки спрямо детето биха могли да се квалифицират като „принуда” (напр. принудата да си учи уроците, да си оправи стаята, да не излиза късно вечер, и т.н.) и съответно престъпление, с всички произтичащи от закона последици.

Квалифицирането на детето като „обект на престъпление” от своя страна е основание за налагане на мерки за „полицейска закрила” (чл. 38 т.1 от ЗЗДет.), които включват настаняване в „специални помещения, като не се допуска контакт с лица, общуването с които може да има вредно въздействие върху него” (чл. 39, ал.1, т. 1 ЗЗДет.) и настаняване в „социални услуги за резидентна грижа, като при необходимост му бъде осигурена охрана” (чл. 39, ал. 1, т. 2 ЗЗДет.).

Допълнително, в чл. 6 от „Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция” (изм. на 02.05.2019 г.), се предвижда предприемане на мерки спрямо бременна жена, когато: т. 5 „жената е била обект на насилие”.

Според Вас например жена (в общия случай), реално пострадала от насилие, дали би рискувала да се оплаче и да превърне детето си автоматично в „обект на закрила” от социалните служби и полицията? Чий интерес защитава законодателството, заплашвайки жената-жертва на насилие, с най-голямото наказание – отнемане на детето й, и с въвличане в безкрайни административни и съдебни процедури?

2. Кой може да поиска защита по ЗЗДН

Вчл. 3ЗЗДН са изброени широк кръг от лица, които могат да търсят защита по закона, а именно при „домашно насилие”, извършено от: „съпруг или бивш съпруг; лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; лице, от което има дете; възходящ; низходящ; лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително; настойник, попечител или приемен родител; възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство; лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.”

Още по-интересно е кой може да подаде молбата до съда за защита – чл. 8 ЗЗДН: „Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на:
1. пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;
2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;
3. настойника или попечителя на пострадалото лице;
4. директора на дирекция „Социално подпомагане„, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.”

Следователно молбата може да бъде подадена и без (или въпреки) знанието и съгласието на „жертвата”! Може да е от роднина, а може и от дирекция „Социално подпомагане”. Интересно как „лицето навършило 14 г.” би подало молба до съда – отговорът на този въпрос може би ще намерите в следващите точки, където на сцената излизат „доставчиците на социални услуги” като създатели на доказателствени средства и предоставящи различни услуги, включително „правни консултации”, срещу финансиране от държавата и чужди организации.

3. Производство и доказване

Молбата се подава до районния съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице (чл. 7), в срок до един месец от акта на домашно насилие, като се завежда в специален регистър (чл. 10).

Изключително интересен е въпросът с доказването на извършеното насилие. Според чл. 13 ЗЗДН: (1) В производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс. (2) Доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат и: 1. протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите „Социално подпомагане„, от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице; 2. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) документите, издадени от доставчици на социални услуги, лицензирани по реда на Закона за социалните услуги („ЗСУ”); 3. декларацията по чл. 9, ал. 3. (3) Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3.”

Какви изводи можем да си направим от цитираните по-горе разпоредби?

  • Развива се едно бързо производство, което наподобява наказателния процес, но без гаранциите на наказателния процес
  • Производството би могло да започне по инициатива на дирекция „Социално подпомагане” и „извършителят” може да бъде осъден единственовъз основа на социалния доклад
  • Нещо повече – силата на доказателствени средства от 01.01.2020 г. получават и всякакви документи, издадени от частните доставчици на социални услуги/НПО по Закона за социалните услуги! Същите доставчици, които после любезно ще предоставят платените си (задължителни) социални услуги на извършителя, на пострадалия, а по възможност и на цялото му семейство
  • И най-накрая най-важното – при липса на други „доказателства” съдът издава заповедта само въз основа на декларацията на молителя! Презумпцията за невинност, известна още от римското право, в този закон е обърната в презумпция за виновност на извършителя! Ако той не успее да докаже своята невинност, бива осъден само въз основа на твърденията на молителя (а той дори може да не е „пострадалият”! (вж. по-горе)

4. Мерки за защита

Съдът може да наложи една или повече от следните мерки, изброени в чл. 5 ЗЗДН: „1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; 2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда; 3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда; 4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето; 5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми; 6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.”

Ако молбатасъдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата” (ал. 18, ал. 1), като тази заповед не подлежи на обжалване и действа до издаване на заповед за зашита или отказ от съда (чл. 19).

Във всички случаи съдът с решението налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв. (чл. 5, ал. 4), както му възлага и държавната такса и разноските по делото (чл. 11, ал. 2). Заповедта подлежи на незабавно изпълнение, а обжалването не спира изпълнението.

Въз основа на изводите, които направихме в т.1-3 по-горе (дефиницията за „насилие”, „презумпцията за виновност”, липсата на гаранции за справедлив процес, кръга от молители, доказателствени средства и т.н.), можете да си представите на какви злоупотреби бихме могли да станем свидетели. Отстраняване на „неудобния” съпруг/партньор от жилището (дори лично негова собственост), най-различни мерки за „закрила на детето” и налагане на задължителни „социални услуги” на всички по веригата, използване като средство за отмъщение при родителски/роднински конфликти, корупция, изнудване, конфликт на интереси, и какво ли още не… И когато добавим и частните „доставчици на социални услуги”, работещи за печалбата си, картината загрубява още повече – те ще съставят становища за „родителска компетентност”, „психологически” изследвания, и всякакви други документи със силата на доказателствени средства в един съдебен процес… Ще участват в „мултидисциплинарните екипи” за „закрила” на децата, ще участват в „социалната работа”, ще обучават държавните служители (включително полицаи, прокурори и съдии), ще имат неограничен достъп до всичките ни лични данни и т.н. (вж. ЗСУ).

Хайде сега да добавим и „националната телефонна линия за деца” 116111, която „по случайност” е предоставена на един от най-големите частни доставчици на социални услуги (фондация „Асоциация Анимус”, чуждестранно финансирано НПО), и е широко рекламирана на децата като възможност да се оплачат по какъвто и да е повод, и да оставим останалото на въображението си.

С процедурата по ЗЗДН се заобикалят принципите на наказателния и административния процес, равенството пред закона, презумпцията за невинност, състезателното начало, създават се предпоставки за нарушение на конституционните и основни човешки права на гражданите: право на родителите да отглеждат и възпитават децата си (чл. 47 (1) КРБ), неприкосновеност на личния и семеен живот (чл. 32 КРБ), неприкосновеност на жилището (чл. 33), свобода на придвижването, и др. Създават се множество „вратички” за произвол, злоупотреби и корупция. Затвърждава се приватизацията на социалния сектор и печалбата на частни фирми и НПО (вж. по-долу).

5. Финансиране, програми, НПО и още нещо…

И така стигаме някои основни въпроси – как се финансира и кой изпълнява „защитата” по закона?

В чл. 6 ал. 3 от ЗЗДН наред с държавните органи са изброени и частните доставчици на социални услуги, търговци и НПО без ограничения, коитоработят за защита на лицата, пострадали от домашно насилие.” Нещо повече – самите частници „разработват, организират изпълнението и изпълняват програмите”, които са предвидени като мерки за защита по ЗЗДН! Колко удобно!

Всяка година МС приема Национална програма за превенция и защита от домашно насилие, а средствата за изпълнението й са за сметка на държавния бюджет (чл. 6, ал. 5 и 6). По-нататък в чл. 6 ал. 7 е предвидено по бюджета на Министерството на правосъдието ежегодно да се определят средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел (НПО) които осъществяват „дейности по този закон, за разработване и изпълнение на: 1. програми за превенция и защита от домашно насилие, които се отнасят до: а) подготовка и одобряване на програми в учебни заведения; б) програми за работа с органите на съдебната власт и с органите на МВР; в) мониторинг на прилагането на закона; г) провеждане на семинари и конференции; д) издания и публикации; 2. програми за предоставяне на помощ на лица, пострадали от домашно насилие, които включват: а) социално, психологическо и правно консултиране и помощ от специалисти; б) насочване към други необходими специалисти и интердисциплинарни консултации, както и към социални услуги за лица, пострадали от домашно насилие; 3. обучение на лицата, които извършват защитата по закона; 4. специализирани програми, посещавани от лица, които са извършили домашно насилие, и които включват социални и психологически консултации.”

Средствата от държавния бюджет за НПО, работещи за зашитата от домашно насилие, са в размер на 450,000 лв. за 2017-2018 г., според сайта на Министерство на правосъдието

Ето още някои интересни цифри от проекта за държавен бюджет за 2020 г.: „Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел – 4 704 000,00 лв.”, „Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете – 201 339 000,80 лв.”, докато за „Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции – 1 052 000,40 лв.”. ЗаСоциални услуги предоставяни в общността са предвидени 180 милиона лв.

В „Доклад за равнопоставеността на мъжете и жените” на МТСП за 2016 г. (стр. 43-44) е посочена всеобхватната дейност на Фондация „Асоциация Анимус”: кризисни центрове, центрове за подкрепа, телефонна линия, учебни центрове и обучения на държавни служители и др. В доклада на МТСП за 2017 г. широко се използва понятието „джендър” и се отбелязва, че „Във връзка с подписването на Истанбулската конвенция и стандартите на Съвета на Европа, е необходимо да се осигурят специализирани социални услуги за жертвите на насилие в България”, както и отново се посочва всеобхватното участие на „Анимус” по най-различни проекти (стр.50-52).
В проекта за доклад на МТСП за 2018 г. освен останалите дейности на „Анимус” са включени и „Сините стаи” за разпит и подготовка на деца пред съда (стр. 80-82) , както и обучения в български училища, проект „Съвместни усилия в прилагането на комплексен подход в борбата с домашното насилие в България и подкрепата на жертвите“ (финансиран от фондация ОУК), обучения за журналисти от основните медии, и др.

В „Националната програма за закрила на детето” за 2019 г. е предвидено участието на НПО като „водещи/партниращи институции” по различни програми за „закрила” на децата, вкл. финансирани от чужди организации (напр. т.1.3.6. „превенция на психическото насилие” – от НПО; т.2.2.1 и т.3.2.1 „превенция на насилието” – финансирано от фондация „ОАК”; т.4.3.1. „информационна кампания „Живот без насилие”- от доставчици на соц.услуги; т. 4.3.1.2: „застъпничество за присъединяването на България към Глобалното партньорство за елиминиране на насилието срещу деца” – едновременно изпълнено и финансирано от НМД; т.4.3.1.3. „Превод, промотиране и застъпничество за изпълнението на пакета INSPIRE” – едновременно изпълнено и финансирано от НМД и Обединение „Детство без насилие”;т.4.3.2.1. „Разработване на система за проследяване на случаи на насилие над деца”- НПО; т.4.3.2.2. „Актуализиране на всички разработени от ДАЗД материали за насилието” – доставчици на соц.услуги; т.4.3.3Създаване на механизми за обмен на информация между институции, организации и доставчици на социални услуги”; и др.).

В „План за действие за периода 2019-2020 г. за изпълнение на „Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017-2020 г.)” също НПО/доставчици на соц. услуги са посочени като „водещи/партниращи институции”, вкл. и с чуждестранно финансиране (напр. бази данни за деца-жертви на насилие, „сини стаи” за изслушване на деца; „национална телефонна линия за деца”, INSPIRE, „научни изследвания” за насилието, „повишаване на знанията за насилието” в училища и детски градини, „подобряване ефективността на полицейската дейност в областта на домашното насилие и насилието, основано на полов признак”- финансирано по НФМ; „развитие на услуги и програми” за пострадали и за извършители; „психично здраве” – фондация ОАК; „укрепване капацитета на полицията и изграждане на защитени условия за работа с деца в конфликт със закона и деца нуждаещи се от закрила” – по Норвежки ФМ; правна помощ за деца; „интегрирани услуги за деца-жертви на насилие”; „повишаване информираността на населението”-НПО и медии; и др.)

В Национална програма за превенция и защита от домашно насилие” за 2019 г. отново са посочени „партньори” НПО и доставчици на социални услуги, а много от мерките са финансирани по Норвежкия финансов механизъм (напр. за „проследяване на изпълнението на мярката за защита”; „разпространение на информация”, „нац. телефонна линия за деца”; „кампании, повишаващи обществения интерес”; проекти по НФМ: „Предотвратяване и борба с насилието над жени и домашно насилие“ за укрепване на капацитета на съдебната система , проект: „Подобряване ефикасността на полицейската дейност в областта на домашно насилие и насилие основано на полов признак, проект „Предотвратяване и борба с насилието над жени и домашно насилие“, „Повишени умения и квалификация на полицейските служители и подобрена координация между различните институции и неправителствените организации”; дистанционно обучение на магистрати  проект „Иновативни продукти и услуги в обучението”- център „Надя”; обучения на медицински специалисти; национална телефонна линия за пострадали от домашно насилие; „кризисни центрове за лица пострадали от домашно насилие и разкриване на нови”; и др.)

Далеч по-апетитно от държавния бюджет изглежда финансирането от чуждестранни източници – основно по Норвежкия финансов механизъм, американската фондация „ОАК”, датската „Велукс” и др., както се вижда от официалните им сайтове и от „националните програми” на институциите. Само по програми на ЕИП (Норвежкия финансов механизъм, Исландия и Лихтенщайн) са отпуснати 1,589,995 евро в 14 проекта (2014-2017 г.) на тема „Домашно насилие и насилие основано на пола/джендъра/”, плюс още 6 проекта по линията на малки грантове за НПО (2015-2016 г.) – 164,058 евро на тема „Насилие – домашно, в училище и при взаимоотношения”. Отделно „българските” НПО са щедро финансирани от американската фондация „ОАК” – 2,437,884 щатски долара за домашното насилие и защита на жените само за грантове в България (2011-2020 г), плюс отделно още 300,000 щатски долара за Европейска мрежа за борба с виновниците за домашно насилие. В тази мрежа членове са българските организации: Център Ная, Български център за джендър изследвания и Алианс за насилие, базирано на пола (2016-2019 г.). Фондация „ОАК” е финансирала лобирането за допълнения в Закона за защита срещу домашното насилие, които да гарантира подкрепа за публичното финансиране за прилагането на закона.Получател- Алианс за защита срещу домашното насилие. Обща сума на грантове- $869,102 за Алианса, за период от 2009 до 2015 г. Анимус, разбира се, също е получател на грантове – $320,000 са получени за периода 2015-2018 за създаване на специализиран всеобхватен модел за предоставяне на услуги за жертви на насилие, други $389,974 в периода 2011-2013 са за Национален Механизъм за насочване на жертви на домашно насилие и Стандарти за грижа за доставчиците на услуги. Общо $2,437,884 са грантове на „Фондация ОАК” за 7 български организации на тема домашно насилие и насилие, основано на пола.

Ето още някои моменти от дейността на НПО по въпросите на „насилието”:

„Наръчник „Превенция на домашното насилие” за българските деца и учители (вж. още по-разширените дефиниции за „насилие” на стр. 23 и следв.!: , говори се за „насилие основано на пола”) и “Пилотна учебна програма “Домашното насилие” (двете изготвени от „Български фонд за жените” и финансирани от Министерството на правосъдието)

„Национално изследване на домашното насилие и насилието, основано на полов признак и изработване на модел за подкрепа на жертвите на насилие” (изготвени от Фондация „Партньори – България“, Център за изследване на демокрацията и Академията по правата на човека Норвегия, финансирано от Норвежкия финансов механизъм („НФМ”)

“Координационен механизъм” за домашно насилие (с участие на Фондация „Асоциация Анимус”, Фондация „Български център за джендър изследвания” и др, финансиран от Фондация OAK)

Най-различни видове „услуги”:  Зона “Закрила” (управлявани от „Анимус) „Консултативни центрове” (напр. на Фондация „Джендър алтернативи”); Фондация Център Надя (посочва се в националните програми – вж.по-горе), която наред с другите услуги обучава държавни служители и „се финансира почти изцяло по проекти с чуждестранни донори”; Фондация „П.У.Л.С много други

„Национална Гореща телефонна линия за подкрепа и насочване на хора, пострадали от насилие” (отново управлявана от „Анимус”)

Медийни кампании на Национална мрежа за децата („НМД), финансирани по Норвежкия ФМ с обмяна на опит от Норвегия

– цял Алианс от НПО-та, които се борят и за „защита от насилие, основано на пола”, рекламират ратифицирането на Истанбулската конвенция, обменят „добри практики” с Норвегия на стойност 29066,25 евро и изпълнява проекти по „Норвежкия финансов механизъм” на стойност 55454 евро

Интересно защо ли пък България излиза на едно от последните места по насилие в Европа, според Общоевропейско проучване (стр.19, 31)

И за финал бихме искали да поставим някои въпроси, които изникват от всичко изложено по-горе.  

  • Чии интереси всъщност защитава така формулирания Закон за защита от домашно насилие и документите, създадени въз основа на него?
  • Кой има интерес от протести против насилието над жени и широкото разпространение на статистики и подобни картинки?
  • Защо покрай „насилието над жени” се промъква полово базираното насилие” и „хомофобията и трансфобията”, а повечето организатори на протести са НПО с ЛГБТ-насоченост (вж. в линка на събитието по-горе)?
  • Дали това има някаква връзка с отхвърлянето на „Истанбулската конвенция” от Конституционния съд (да припомним пълното й название: „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие”) и засиленият натиск отвън тя да бъде ратифицирана Линк 1, Линк 2, Линк 3?
  • Защо зад повечето подобни проекти стои чуждестранно финансиране от Норвежкия финансов механизъм/ЕИП и чуждестранни организации като американската фондация „ОАК“ (Oak Foundation), датската Велукс (Velux foundations), и др. Линк 1, Линк 2, Линк 3, Линк 4 …?

Зад повърхността на благородните лозунги за защита на жени и деца лъсват множество неудобни въпроси, които няма как да спрем да задаваме, докато не получим адекватен отговор от компетентните институции…

Може да изтеглите анализа от тук =>

Екипа на Единение за семейството и децата

Правомощия общински съвети и кметове

1) Закон за закрила на детето
Специализирана закрила на деца на обществени места
Чл. 5б. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) Специализирана закрила на деца на обществени места се осигурява от органите на Министерството на вътрешните работи, дирекциите „Социално подпомагане“, кметовете, регионалните управления на образованието на Министерството на образованието и науката, регионалните здравни инспекции и от собствениците, наемателите и ползвателите на търговски обекти, кина и театри, както и от организаторите на обществени прояви.
Органи за закрила на детето
Чл. 6.
Закрилата на детето се осъществява чрез:
3. (нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на външните работи, министъра на културата, министъра на здравеопазването и кметовете на общини.
Отговорности на органите за закрила по чл. 6, т. 3
Чл. 6а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Органите по чл. 6, т. 3 разработват и участват в провеждането на държавната политика в областта на закрилата на детето.
(2) Органите по чл. 6, т. 3 разработват и участват в изпълнението и отчитането на Националната стратегия за детето и Националната програма за закрила на детето.
(3) Органите по чл. 6, т. 3 съвместно с председателя на Държавната агенция за закрила на детето разработват координационен механизъм за взаимодействие в съответствие с компетентностите си в областта на закрилата на детето за осигуряване на ефективна система за превенция и контрол по спазване правата на децата.
(4) В рамките на своите правомощия:
8. кметовете на общини:
а) осигуряват прилагането на държавната политика за закрила на детето в общината и координират дейностите по закрила на детето на местно ниво;
б) (изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) осигуряват безопасността на децата в общинските училища, детски градини и в центровете за подкрепа за личностно развитие;
в) предприемат мерки за осигуряване безопасността на децата в структурите и звената на територията на съответната община;
г) подпомагат и насърчават сътрудничеството с гражданските организации на местно ниво с цел активното им участие в процеса на формулиране, изпълнение и мониторинг на политиката по закрила на детето.
Участие на юридически лица (Загл. изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.)
Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Юридически лица, както и отделни физически лица, участват в дейностите по закрила на детето при условия и по ред, предвидени в закон.
(2) Лицата по ал. 1 и органите на държавата и общините си сътрудничат в дейностите по закрила на детето.
Комисия за детето (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) Към всяка община се създава Комисия за детето с консултативни и координационни функции, в която участват представители на общинската администрация, областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, регионалното управление на образованието, регионалната здравна инспекция, дирекция „Социално подпомагане“, местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, както и на юридическите лица с нестопанска цел и други, които осъществяват дейности по закрила на детето.
(2) Председател на комисията по ал. 1 е кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Комисията по ал. 1 е обединяващо и координиращо звено на политиките за всички деца на територията на общината и формира и осигурява осъществяването на местната политика по закрила на детето.
Функции на дирекция „Социално подпомагане“ (Загл. изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) По този закон дирекция „Социално подпомагане“:
1. осъществява текущата практическа дейност по закрила на детето в общината и прави предложения до общинския съвет за общинска програма за закрила на детето.
Временно настаняване по административен ред
Чл. 27.
(5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) В случаите на настаняване в приемно семейство настаняването се извършва след проверка относно годността на лицата, кандидатстващи за приемно семейство. След настаняването по административен ред се сключва договор между приемното семейство и общината, лицензиран доставчик на социални услуги по чл. 34а или дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на приемното семейство.
Координационен механизъм при насилие
Чл. 36г.
(Нов – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)
(3) Водещ на екипа по ал. 1 е социалният работник, определен от директора на дирекция „Социално подпомагане“. В екипа задължително участват представител на районното управление на Министерството на вътрешните работи (районен инспектор, инспектор от детска педагогическа стая или оперативен работник), на районната прокуратура и представител на общината. По преценка на водещия на екипа се канят за участие представител на регионалната здравна инспекция, личният лекар на детето или представител на болницата, откъдето е постъпил сигнал по случая, представител на регионалното управление по образованието и на училището, детската градина или друга образователна институция и представител на доставчик на социална услуга.
(4) Кметът на общината подпомага координацията на дейността на мултидисциплинарния екип.

2) Правилник за прилагане на ЗЗДет.
Чл. 3.
(1) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Общинският съвет приема всяка година по предложение на дирекция „Социално подпомагане“ изготвената от комисията по чл. 20а от Закона за закрила на детето общинска програма за закрила на детето съобразно потребностите на децата и техните семейства в общината.
(2) В общинската програма по ал. 1 се планират и социалните услуги за деца.
(3) (Нова – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Общинската програма за закрила на детето по ал. 1 се приема до април на съответната година.
Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Комисията за детето е консултативен орган към всяка община.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Комисията по ал. 1:
1. разработва общинската програма за закрила на детето съобразно потребностите на децата и техните семейства в съответната община;
2. осъществява сътрудничество, координация и подпомага обмена на информация между компетентните органи и юридическите лица при осъществяване на дейностите по закрилата на детето на общинско ниво;
3. осъществява други дейности, възложени с нормативен акт.
Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Комисията за детето се състои от 9 до 15 членове. Председател на комисията е кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице.
(2) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Съставът на комисията се определя със заповед на кмета на общината.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) За участие в заседанията на комисията могат да бъдат поканени и лица с обществен авторитет, учени, както и представители на медиите в общината.
Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Комисията за детето провежда редовни заседания най-малко веднъж на два месеца по предварително установен дневен ред.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Всяка комисия за детето изработва и приема правила за реда и организацията на своята работа.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Материално-техническото и финансовото осигуряване на работата на комисията се осъществява от общинската администрация.

3) Закон за училищното и предучилищното образование (ЗПУО):
 Според чл. 198, ал. 2 ЗПУО кметът на общината след решение на общинския съвет може да възложи на „доставчици на социални услуги” (частни фирми/НПО) следните дейности:
– превантивна, диагностична, рехабилитационна, корекционна и ресоциализираща работа с деца и ученици;
– ресурсно подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности;
– педагогическа и психологическа подкрепа;
– прилагане на програми за подкрепа и обучение за семействата на децата и учениците с увреждания.
Същите частни доставчици на социални услуги (освен всякакви държавни и общински служби) имат достъп до всички лични данни на децата и родителите в електронната база дании на МОН! (https://am.mon.bg/)

4) Закон за социалните услуги (в сила от 01.01.2020 г.)
Органи на местното самоуправление
Чл. 25. (1) Общинските съвети определят общинската политика в областта на социалните услуги в съответствие с установените потребности на общинско ниво и приоритетите на държавната политика.
(2) Кметовете на общини:
1. провеждат общинската политика в областта на социалните услуги в съответствие с решенията на общинския съвет;
2. извършват анализ на потребностите от социални услуги в общината;
3. предлагат на общинския съвет организацията и начина на управление на социалните услуги на територията на общината, които се финансират със средства от държавния и общинския бюджет;
4. предлагат на общинския съвет създаване, прекратяване, промяна на броя на потребителите и промяна на мястото на предоставяне на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, от общинския бюджет и при условията на публично-частно партньорство;
5. управляват предоставянето на социалните услуги на територията на общината, които се финансират със средства от държавния и общинския бюджет;
6. отговарят за спазване на стандартите за качество на социалните услуги на територията на общината, които се финансират със средства от държавния и общинския бюджет;
7. възлагат предоставянето на социални услуги, които се финансират със средства от държавния и общинския бюджет, на частни доставчици на социални услуги;
8. осъществяват контрол и мониторинг на социалните услуги, които се предоставят на територията на общината и се финансират със средства от държавния и общинския бюджет;
9. следят за законосъобразното разходване на средствата от държавния и общинския бюджет за финансиране на социалните услуги на територията на общината;
10. извършват анализ на състоянието и ефективността на социалните услуги, които се предоставят на територията на общината, и предлагат на общинския съвет мерки за подобряване на качеството и ефективността на услугите;
11. поддържат актуална информация за всички социални услуги, които се предоставят на територията на общината, и за техните доставчици;
12. осъществяват контрол относно своевременното събиране на таксите за ползване на социални услуги на територията на общината, които се финансират със средства от държавния и общинския бюджет.
Сътрудничество на общинско ниво
Чл. 26. Общинската политика в областта на социалните услуги се осъществява в сът­рудничество със:
1. органите на местното самоуправление на другите общини в областта;
2. областната администрация;
3. териториални структури на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на вътрешните работи и други държавни органи;
4. частни доставчици на социални услуги на територията на общината и областта;
5. юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност;
6. лицата, ползващи социални услуги;
7. висши училища, обучаващи социални работници на територията на общината и областта.
Съвет по въпросите на социалните услуги
Чл. 27. (1) Във всяка община се създава съвет по въпросите на социалните услуги, в който се включват представители на органите и лицата по чл. 26, т. 3 – 7.
(2) Съветът по въпросите на социалните услуги:
1. подпомага извършването на анализ на потребностите от социални услуги на общинско ниво и анализ на състоянието и ефективността на социалните услуги, които се предоставят на територията на общината;
2. разработва предложения за подобряване на качеството и ефективността на социалните услуги, които се предоставят на територията на общината;
3. изпълнява и други функции, възложени от общинския съвет.
(3) Съставът на съвета по въпросите на социалните услуги се определя с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.
Общината като доставчик на социални услуги
Чл. 29. (1) Общините могат да предоставят всички социални услуги.
(2) Общините отговарят за предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет.
(3) Предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет, се осигурява от общините чрез:
1. самостоятелно организиране и изпълнение на всички дейности, свързани с прякото предоставяне на социалните услуги;
2. специално създадени от общината за предоставянето на социалните услуги юридически лица;
3. възлагане на предоставянето на социалните услуги на частни доставчици на социални услуги.
Социални услуги на общинско и областно ниво
Чл. 33. (1) Социални услуги на общинско ниво са услуги, които се предоставят за удовлетворяване на потребностите на населението в общината.
(3) Общините, в които се създават социални услуги на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата област, се определят въз основа на споразумение между общините в съответната област при спазване на критериите, определени в Наредбата за планирането на социалните услуги.
(4) Общините, в които се създават социални услуги на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на лица от цялата страна, се определят въз основа на споразумение между Агенцията за социално подпомагане и общините в съответната област при спазване на критериите, определени в Наредбата за планирането на социалните услуги.
Разработване на Националната карта на социалните услуги
Чл. 35. (1) Националната карта на социалните услуги се разработва въз основа на:
1. анализ на общините относно потребностите от социални услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет;
2. предложения на общините в резултат на анализа по т. 1 за планирането на социалните услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет.
(2) Въз основа на анализите и предложенията на общините по ал. 1 Агенцията за социално подпомагане извършва анализ на потребностите на национално ниво от социални услуги, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет, и разработва предложение за Национална карта на социалните услуги.
Общински годишен план за социалните услуги
Чл. 38. (1) По предложение на кмета на общината общинският съвет приема годишен план за социалните услуги, който включва планирането на социалните услуги съгласно Националната карта на социалните услуги, и планирането на социалните услуги, които се финансират от общинския бюджет.
(2) Съдържанието на общинските годишни планове за социалните услуги се определя в наредбата по чл. 40.
Източници на финансиране
Чл. 41. (1) Социалните услуги се финансират от:
1. държавния бюджет;
2. общинските бюджети;
3. частни доставчици на социални услуги.
Финансиране на социалните услуги от общинския бюджет
Чл. 47. (1) Общинският съвет определя социалните услуги, които се финансират от общинския бюджет, броя на техните потребители и размера на финансирането.
(2) От общинския бюджет се финансират предоставяните от общината социални услуги, които:
1. не се финансират от държавния бюджет;
2. частично се финансират от държавния бюджет съгласно Националната карта на социалните услуги;
3. са включени в Националната карта на социалните услуги, но за тях не е осигурено финансиране от държавния бюджет в закона за държавния бюджет за съответната година.
(3) Размерите на таксите за ползване на предоставяните от общината социални услуги, които не се финансират от държавния бюджет, се определят от общинския съвет съгласно Закона за местните данъци и такси.
(4) Размерите на таксите за ползване на предоставяните от общината социални услуги, които частично се финансират от държавния бюджет съгласно Националната карта на социалните услуги, се определят в тарифата по чл. 46, ал. 2.
Смесено финансиране на социални услуги
Чл. 49. (1) Смесено е финансирането на социалните услуги, когато се осигурява от два или повече източници на финансиране.
(2) Всички социални услуги, които се финансират частично от държавния бюджет съгласно Националната карта на социалните услуги, се предоставят при условията на смесено финансиране от държавния и общинския бюджет.
(3) Социалните услуги, които се финансират изцяло от държавния бюджет, могат да се предоставят при условията на смесено финансиране, като от общинския бюджет и/или от физически или юридически лица се осигури допълнително финансиране за предоставяне на услугата:
1. на допълнителен брой потребители, надвишаващ планирания за финансиране от държавния бюджет;
2. по стандарти за финансиране, надвишаващи размера на приетите стандарти за финансиране на услугата от държавния бюджет.
(4) Допълнителното финансиране по ал. 3 може да се осигурява от физически и юридически лица и за социални услуги, които се финансират частично от държавния бюджет съгласно Националната карта на социалните услуги.
(5) Допълнителното финансиране от физическо или юридическо лице е въз основа на договор по чл. 69.
Отговорност за събиране на таксите за ползване на социални услуги
Чл. 50. (1) Таксите за социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, се събират от кмета на общината или от определени от него длъжностни лица.
(2) Таксите за социалните услуги, които се финансират от общинския бюджет, се събират по реда на Закона за местните данъци и такси.
(3) Таксите за социалните услуги, които се предоставят от частни доставчици, се събират от доставчика, когато услугите не се финансират от държавния или общинския бюджет.
(4) Таксите за социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, за които е осигурено смесено финансиране, се събират по реда на ал. 1.
Информация относно дължимите и събраните такси
Чл. 51. В интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане определени от кмета на общината длъжностни лица от общинската администрация въвеждат информация относно:
1. броя и видовете социални услуги на територията на общината, които се финансират от държавния бюджет;
2. максималния брой на лицата, за които е осигурено финансиране за ползване на социални услуги, и броя на лицата, които ползват соцални услуги, финансирани от държавния бюджет, по отделни услуги;
3. лицата, които дължат такси за социални услуги, финансирани от държавния бюджет, и размер на дължимите такси;
4. общия размер на дължимите такси;
5. размера на събраните такси за социални услуги, които се финансират от държавния бюджет;
6. размера на несъбраните такси и лицата, които ги дължат.
Разпределение на събраните такси за социални услуги
Чл. 52. (1) Средствата от събраните от общината такси за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се внасят по бюджета на Министерството на труда и социалната политика до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
(2) Когато социалната услуга се финансира от държавния и общинския бюджет, по реда на ал. 1 се внася частта от общия размер на събраните такси за ползването на услугата, която съответства на частта на финансирането на услугата от държавния бюджет.
Създаване на социални услуги от общините
Чл. 53. (1) Всички социални услуги съгласно Националната карта на социалните услуги се създават с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината, която ще отговаря за управлението и предоставянето на услугата, след предварително одобрение от Агенцията за социално подпомагане.
(2) В решението на общинския съвет се определя и датата, от която кметът на общината е задължен да осигури предоставянето на социалната услуга.
(3) Всички социални услуги, които не са включени в Националната карта на социалните услуги и които се финансират от общинския бюджет, се създават и прекратяват с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.
(4) Редът за създаването на социални услуги съгласно Националната карта на социалните услуги се определя в правилника за прилагане на закона.
Споразумение между общини за услуги на областно ниво
Чл. 55. (1) След приемането на решение по чл. 53, ал. 1 за създаване на социална услуга на областно ниво за посрещане на потребностите на населението от цялата област се сключва споразумение между общината, която отговаря за управлението и предоставянето на услугата, и другите общини от областта, в което се определят отговорностите на общините относно:………
Споразумение между общини за услуги на общинско ниво
Чл. 56. (1) За предоставяне на социална услуга на общинско ниво от една община за лица и от други общини след приемането на решението за създаване на услугата се сключва споразумение между общината, която отговаря за нейното управление и предоставяне, и другите общини, в което се определят отговорностите на общините относно:…………………
Прекратяване на предоставянето на социални услуги от общините
Чл. 58. (1) Предоставянето на социални услуги, създадени съгласно Националната карта на социалните услуги, се прекратява с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината, когато:
1. социалната услуга вече не е включена в Националната карта на социалните услуги след нейна актуализация;
2. е констатирана липса на потребители на социалната услуга за период три месеца;
3. социалната услуга ще се предоставя от друга община по реда на чл. 56.
(2) Агенцията за социално подпомагане писмено уведомява кмета на общината при настъпването на някое от обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2 и за прекратяването на финансирането на социалната услуга от държавния бюджет.
(3) В случай че общинският съвет не приеме решение за прекратяване на предоставянето на социалната услуга след уведомлението по ал. 2, нейното финансиране се осигурява от общината.
Прекратяване поради несъответствие със стандартите за качество
Чл. 59. (1) При несъответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, се прекратява предоставянето на всички социални услуги, независимо от източника им на финансиране.
(3) Когато социалната услуга се финансира от държавния и/или общинския бюджет, задължителното предписание се издава на кмета на общината, а когато предоставянето на услугата е възложено на частен доставчик – се издават предписания на кмета на общината и на доставчика.
Чл. 60. (1) При констатирано неизпълнение на задължителното предписание по чл. 59, ал. 2 в рамките на допълнителния срок изпълнителният директор на Агенцията за качеството на социалните услуги издава:
1. задължително предписание на кмета на общината за провеждане на процедура за възлагане на предоставянето на социалната услуга на частен доставчик – в случаите, когато услугата е включена в Националната карта на социалните услуги;
2. задължително предписание на кмета на общината за прекратяване на предоставянето на социалната услуга, когато тя е финансирана от общинския бюджет;
Мерки на общинско ниво при прекратено предоставяне на социална услуга
Чл. 61. При прекратено финансиране на социална услуга от държавния бюджет и при прекратено предоставяне на социална услуга, финансирана от общинския бюджет, поради несъответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, по предложение на кмета на общината общинският съвет може да приеме решение за:
1. изпълнение на задължителното предписание по чл. 59, ал. 2 с цел възобновяване на предоставянето на социалната услуга от общината;
2. осигуряване на възможност за предоставянето на социалната услуга на общинско ниво от друга община;
3. осигуряване на предоставянето на социалната услуга чрез възлагане на частен доставчик при условията на публично-частно партньорство.
Възобновяване на предоставянето на социални услуги
Чл. 62. (1) Възобновяването на предоставянето от общината на социална услуга, когато е било прекратено поради несъответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, се извършва по реда за създаване на услугата.
Възлагане на предоставянето на социални услуги и публично-частно партньорство
Форми на възлагане
Чл. 63. (1) Предоставянето на всички социални услуги, финансирани от държавния и/или общинския бюджет, може да се възложи на частни доставчици на социални услуги.
(2) Възлагането на предоставянето на социални услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет, може да е:
1. възлагане на предоставянето на социални услуги, които са създадени от общината;
2. възлагане на предоставянето на социални услуги, които общината няма обективна възможност да създаде.
Конкурс за възлагане на създадени от общината услуги
Чл. 64. (1) Кметът на общината възлага предоставянето на създадени с решение на общинския съвет социални услуги на частни доставчици след провеждането на конкурс.
(2) Възлагане по ал. 1 се допуска при следните условия:
1. за социалната услуга е осигурено финансиране от държавния и/или общинския бюджет;
2. материалната база, обзавеждането и оборудването, които се изискват за предоставяне на услугата, са осигурени от общината;
3. частният доставчик има издаден лиценз за социалната услуга;
4. лицензът на частния доставчик не е бил отнеман на основание чл. 158, ал. 1, т. 1 – 6 при условията на чл. 148, ал. 4;
5. лицензът на частния доставчик не е бил отнеман на основание чл. 158, ал. 1, т. 7.
(3) Конкурс за възлагане по ал. 1 може да се провежда за:
1. социални услуги, които вече се предоставят от общината;
2. социални услуги, които са създадени, но чието предоставяне не е започнало или е било прекратено поради несъответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги.
(4) Редът за провеждане на конкурса за възлагане на предоставянето на създадени с решение на общинския съвет социални услуги се определя в правилника за прилагането на закона.
Договор за възлагане на създадени от общината услуги
Чл. 65. (1) Кметът на общината и спечелилият конкурса по чл. 64 частен доставчик сключват договор за възлагане на предоставянето на социалната услуга.
(2) Срокът на договора за възлагане на предоставянето на социалната услуга не може да е по-кратък от две години и по-дълъг от 5 години, като оценка на изпълнението му се прави всяка година.
(3) Частният доставчик няма право да използва предоставеното финансиране за други услуги, дейности и разходи извън посочените в договора за възлагане на предоставянето на социалната услуга.
(4) Договор за възлагане на предоставянето на социална услуга може да се сключи и при наличие на единствен кандидат.
(5) Основното съдържание на договора по ал. 1 и критериите за оценка на изпълнението му се определят в правилника за прилагането на закона.
Публично-частно партньорство за предоставяне на социални услуги
Чл. 66.Публично-частно партньорство между община и физически и юридически лица за предоставяне на социални услуги се осъществява чрез:
1. възлагане на частен доставчик на предоставянето на социални услуги, които общината няма обективна възможност да създаде;
2. осигуряване на смесено финансиране от физическо и юридическо лице за социална услуга, която се предоставя от общината;
3. съвместно предоставяне на социални услуги чрез осигурено финансиране от общинския бюджет и частен доставчик.
Конкурс за възлагане на услуги, които не са създадени от общината
Чл. 67. (1) Кметът на общината възлага на частни доставчици предоставянето на социални услуги, които общината няма обективна възможност да създаде, след провеждане на конкурс.
(2) Възлагане по ал. 1 за предоставяне на социални услуги съгласно Националната карта на социалните услуги се допуска при следните условия:……..
(3) Възлагане по ал. 1 за предоставяне на социални услуги, финансирани от общинския бюджет, се извършва в съответствие с условията, определени с решение на общинския съвет.
(4) Една социална услуга може да се предоставя от повече от един частен доставчик чрез възлагане по реда на ал. 1.
(5) При възлагане по реда на ал. 1 услугата се управлява от частния доставчик, който я предоставя.
(6) Редът за провеждане на конкурса за възлагане на частни доставчици на предоставянето на социални услуги, които общината няма обективна възможност да създаде, се определя в правилника за прилагането на закона.
Договор за възлагане при публично-частно партньорство
Чл. 68. (1) Кметът на общината и спечелилият конкурса по чл. 67 частен доставчик сключват договор за публично-частно партньорство за възлагане на предоставянето на социалната услуга.
(2) Срокът на договора по ал. 1 не може да е по-кратък от една година и по-дълъг от 5 години, като оценка на изпълнението му се прави всяка година.
(3) Частният доставчик няма право да използва предоставеното финансиране за други услуги, дейности и разходи, извън посочените в договора за публично-частно партньорство за възлагане на предоставянето на социалната услуга.
(4) Договор за публично-частно партньорство за възлагане на предоставянето на социална услуга, която общината няма обективна възможност да създаде, може да се сключи и при наличие на единствен кандидат.
(5) Основното съдържание на договора по ал. 1 и критериите за оценка на неговото изпълнение се определят в правилника за прилагането на закона.
Договор за публично-частно партньорство при смесено финансиране
Чл. 69. (1) Смесено финансиране от физическо и юридическо лице за социална услуга, която се предоставя от общината, се осигурява чрез сключване на договор между лицето и кмета на общината.
(2) Когато смесеното финансиране се осигурява от частен доставчик, на който е възложено предоставянето на социалната услуга, въпросите, свързани с осигуреното финансиране, се уреждат в договора за възлагане.
(3) Основното съдържание на договора по ал. 1 се определя в правилника за прилагането на закона.
Публично-частно партньорство при съвместно предоставяне на услуги
Чл. 70. (1) Съвместно предоставяне на социална услуга е, когато община и частен доставчик:
1. създават съвместно услугата;
2. споделят отговорността за управлението, финансирането и предоставянето на услугата.
(2) Съвместно предоставяне на социални услуги се извършва въз основа на договор между частен доставчик, който притежава лиценз за услугата, и кмета на общината след одобрение от общинския съвет.(3) Договор за съвместно предоставяне на социални услуги не може да се сключва за социални услуги, които се финансират от държавния бюджет.
Осигуряване на средствата от държавния и общинския бюджет
Чл. 71. (1) При сключването на договор за възлагане на предоставянето на социални услуги кметът на общината е длъжен да осигури на частния доставчик целия размер на средствата за финансиране на предоставянето на съответните услуги, когато те се финансират от държавния бюджет, в рамките на сроковете, в които се осъществява предоставянето на субсидиите от държавния бюджет.
(2) Кметът на общината осъществява контрол за законосъобразното разходване на предоставените средства на частния доставчик, като в случай на установени нарушения уведомява Агенцията за качеството на социалните услуги за извършване на проверка.
Непрекъснатост при предоставянето на социални услуги
Чл. 72. (1) Кметът на общината е длъжен да не допуска прекъсване в предоставянето на създадените социални услуги, включени в Националната карта на социалните услуги.
(2) Не по-късно от два месеца преди изтичането на срока на договор за възлагане кметът на общината организира предоставянето на услугите от общината или провежда конкурс за възлагане на предоставянето на услугите на частен доставчик.
Насочване от общината
Чл. 75. (1) Общината извършва насочване за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет, от всички лица с изключение на лицата по чл. 74, ал. 1.
(2) Всяко лице има право да бъде информирано и консултирано от общината относно социалните услуги, които тя предоставя.
(3) Насочването за ползване на социални услуги се извършва от определени от кмета на общината служители от общинската администрация, нейни структурни звена и/или от служители, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги.
Координация при насочването
Чл. 76. (1) Дирекциите „Социално подпомагане“ и общините координират дейностите по насочване за ползване на социални услуги, обменят информация и си оказват съдействие.
(2) За извършването на предварителната оценка при насочването дирекция „Социално подпомагане“ и общината могат да изискват информация и становища от други органи и институции на централно, регионално и местно ниво, от семейството и близките на лицето, от личния лекар на лицето, от лечебни заведения, от институции в системата на предучилищното и училищното образование и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от дирекцията или общината.
(3) Когато лицето, което се насочва за ползване на социална услуга, има нужда от специализирана подкрепа за разбиране на информацията и избор на услуга, дирекция „Социално подпомагане“ и общината могат да изискват подкрепа от доставчици на социални услуги.
Отговорност за спазване на стандартите за качество
Чл. 111. Отговорността за спазването на стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, е на:
1. кмета на общината, на лицата, които управляват, и на служителите, които осъществяват дейността по предоставяне на услугите – за социалните услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет;
2. кмета на общината, на доставчика на социалната услуга, на лицата, които управляват, и на служителите, които осъществяват дейността по предоставяне на услугите – за социалните услуги, чието предоставяне е възложено по реда на чл. 64 и чл. 67;
Контрол и мониторинг от общината
Чл. 113. (1) По отношение на предоставяните социални услуги на територията на общината, които се финансират със средства от държавния и общинския бюджет, кметът на общината извършва:
1. контрол и мониторинг на качеството и ефективността;
2. мониторинг на дейностите по осигуряване на достъп до социалните услуги;
3. контрол на разходването на средствата за финансиране на социалните услуги;
4. контрол при възлагане на предоставянето на услуги на частни доставчици;
5. контрол относно събирането на таксите за ползване на социални услуги.
(2) Всяка година до 30 април кметът на общината представя в електронен формат на Агенцията за качеството на социалните услуги анализ на състоянието и ефективността на социалните услуги, които се предоставят на територията на общината

5) Закон за здравето:
Чл. 29. (2) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Дейността на общините по провеждане на политики в областта на здравната профилактика сред населението и на лекарите при и по повод на предоставяната медицинска помощ може да се подпомага от здравни медиатори.
(4) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Дейността по ал. 2 може да се подпомага и от юридически лица с нестопанска цел с доказан опит в съответната област при условия, по ред и критерии, определени с наредбата по ал. 3.

ПОДПИСКА в подкрепа на Национална гражданска инициатива „Национално единение за семейството и децата“

ДА ЗАЩИТИМ БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО И ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ!
Да спрем приватизацията на социалния сектор. Да спрем законите, които прокарват чужда идеология за отглеждането и възпитанието на децата.
Подкрепете тази подписка! Сега е момента, преди промените в законите да са влезли в сила.
========> Срок 06.10.19! <========

Моля, свалете файла с подписката от тук

  1. Бланката за подписката се разпечатва двустранно.
  2. Не трябва да се попълват поредните номера. Накрая ще ги номерираме общо.
  3. Трябва да се попълва цялото ЕГН.
    МОЛИМ, не попълвайте частично, няма смисъл, проверката на ГРАО ще го отхвърли, а и ще се затрудним какво да правим с пропуските в номерацията.
  4. Трябва да се попълва подробно адреса, не само града, защото и това е основание за непризнаване на подписа
  5. Може данните да не се вписват от човека, който се подписва. Само за подписа се изисква да е саморъчно поставен.
  6. На въпроса „Защо трябва да си попълвам адреса, нали от ЕГН-то всичко ще научат“, отговорът е, защото явно това е начин да удостоверят дали лицето наистина само си е дало данните, изискването е установено в закона
  7. На въпроса: „Защо трябва да ми искате ЕГН-то, това е незаконно“, отговорът е: Има случаи, в които ЕГН се събира на законово основание и това е един от тях. И се посочва чл.49 от ЗПУГДВМС /виж картинката по-долу/
  8. Ние, инициативния комитет, сме администратори на лични данни, събирани по чл.49 от ЗПУГДВМС и сме задължени да ги опазваме. Необходимо е, ако някой желае да събира подписи да се свърже с нас, за да му изпратим удостоверение.
    Молим, хората, които събират подписите по места да се грижат за опазване на личните данни. Листите със събраните подписи да се прибират на сигурно място и да се предадат опаковани на контактното лице или изпратят задължително с обратна разписка или по ЕКОНТ
  9. Координати на Инициативния комитет:
    Даниела Николова 0879 167440
  10. Адрес: Даниела Михайлова Николова, Варна 9010, ЕКОНТ офис Васил Ставрев До поискване
  11. Всички данни от подписката трябва да въведем и на файл в Ексел. Ако някой иска да помогне нека се свърже с нас.

Ако сте във Варна може да подкрепите подписката и на това събитие организирано чрез Фейсбук:
Протест и последни подписи срещу антидетските закони
Събота, 5 октомври 2019 г. от 16:30 ч. до 19:30 ч.
Катедрален храм-паметник „Успение Богородично“ гр.Варна

Гордеем се, че сме заедно в каузата срещу антидетските стратегии.
Да си пожелаем успех!

Благодарим Ви за подкрепата! Заедно можем!

Екип „Единение за семейството и децата“