Становище на „Единение за семeйството и децата” относно Закона за социалните услуги

Със Закона за социалните услуги /ЗСУ/ грубо се нарушават конституционни права на българските граждани:

  1. Чрез ЗСУ конституционното право на социално подпомагане като държавногарантирана безвъзмездна подкрепа за нуждаещите се, се заменя със „социална услуга“ – платена търговска дейност с цел печалба. Законът цели пълна всеобхватност, с потенциал да засегне всеки български гражданин, независимо от неговата възраст и реални нужди, а дори и нещо повече – въпреки неговото знание и съгласие.
  2. Със ЗСУ, в противоречие с Конституцията и с общопризнатите норми на международното право, се отменя правото на неприкосновеност на личния и семейния живот на българския гражданин.
  3. Със ЗСУ се нарушава конституционното право на родителите да отглеждат и възпитават децата си до пълнолетието им, както и защитата на целостта на семейството като основна градивна клетка на обществото. Ролята и функциите на родителите се изземват и се предоставят на държавата и доставчиците на социални услуги под лозунга за защита правата на децата.
  4. ЗСУ представлява заплаха за националния суверенитет и националната сигурност, тъй като чрез него се допуска чуждо влияние върху населението – основният правообразуващ елемент на суверенитета на държавата. Чрез ЗСУ чуждестранни икономически субекти получават възможност да оперират на търговски начала в област, която е известна като изключително чувствителна за стабилността на обществото и държавата.
  5. Със ЗСУ се нарушава правото на гражданите да получат защита от неправомерните актове или действия на държавните органи и длъжностни лица, тъй като редица държавни правомощия се предоставят за упражняване на частни лица и организации, без да съществуват надеждни механизми за контрол и отговорност за вреди от действията или бездействията им.
  6. Със ЗСУ се въвежда  задължителна платена социална услуга, равносилна на данъчна тежест. Създават се условия за гарантирана печалба на частни икономически субекти, включително чуждестранни/чуждофинансирани, скрепени със средствата на държавната принуда.

С преходните и заключителни разпоредби на ЗСУ се променят 29 други закона. Особено съществени са промените в Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, Семейния кодекс /СК/,  Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ и Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, които също противоречат на Конституцията на Република България.

При приемането на ЗСУ погрешно се счита, че с него се решават проблеми на хората с увреждания. При наличието на Закон за хората с увреждания, Закон за личната помощ и Закон за социално подпомагане, приемането на още един закон предвид гореизложените противоречия с Конституцията на Република България, навежда на мисълта за съвсем различна цел, а именно приватизиране на целия социален сектор и поставянето под контрол, без реално право на защита, не само на най- уязвимата част от населението, но и всеки един гражданин, с всеобхватните мерки за превенция, необходимостта от анализ на индивидуалните потребности, разтегливите понятия за риск и анонимните сигнали.

Всичко това поразително прилича на перфектния бизнес план, според който един и същи доставчик идентифицира потребностите, прилага мерки за задоволяването им и получава гарантирано заплащане от държавния бюджет за услугата. Не само това, но има възможност да лобира активно за повишаване на заплащането, за разширяване обхвата на услугите чрез откриване на все нови и нови драматични „обществени проблеми“, навлизащи дълбоко в личната сфера и на индивида, и на семейството, и предлагайки решения, които струват все по-скъпо на държавния бюджет, широко затваряйки очи пред простата истина- бедността е източник на 99% от проблемите.  В крайна сметка, битието определя съзнанието – една азбучна истина която незнайно защо се пренебрегва.

Красноречиви са и числата- социалните помощи /съгласно ППЗСП/ намаляват с 51%  за последните 5 години – от 58 млн лв. на 28 млн лв. С 53% намаляват и лицата, ползващи социална помощ – от 64 хил. през 2014 до 30 хил. през 2019 г.
Това е при положение, че гарантирания минимален доход се увеличава от 65 на 75 лв от 2018 г. Оставяме без коментар факта, че тази сума стига само за един хляб и едно кисело мляко на ден,  че линията на бедност за РБ за 2020 г е 348 лв, че още през 2015 г. Световната Банка определи международната линия на бедност, глобалния абсолютен минимум на $1.9 на ден или 96.9 лв на месец. И че държавата де факто ограбва получателят на помощта, задължавайки го, за да получи 75 лв., да изработи 14 дена по 4 часа, което съгласно минималната работна заплата за страната за 2020 г / 610 лв на месец или 3.66 лв на час/ отговаря на заплащане от 204.96 лв. /дори и след удръжките на ДОД, ДОО, ЗО, ДСПО = 156.22 лв. /

В замяна на това за социални услуги, като държавно делегирана дейност, по бюджета за 2020 г. са предвидени 295 млн лв., цели 10 пъти повече от социалното подпомагане! И са нарастнали с 48% за последните 5 години, с прогнози за увеличение на тези сума до 400-600 млн лв. Отделно усвоените за деинституционализация на децата и въвеждане на социалната услуга приемна грижа по безвъзмездна европейска програма „Приеми ме 2015“  – 136 млн лв. за последните 5 години, която свършва в 2020 г. и ще се наложи в последствие да се финансира от бюджета.

За дискриминационния характер на социалните услуги говорят и поредица от други цифри. За настаняване на дете без увреждания в център за настаняване от семеен тип, държавно делегираната дейност се заплащат 1,059.75 лв. на месец. Ако това е цената за осигуряване на нормални условия за развитие на едно дете, следва да се запитаме каква част от населението на България в момента може да си позволи да има деца? И защо тогава, съгласно Закона за социално подпомагане, се дава такава социална месечна помощ на нуждаещите се родители, че да гарантира месечен доход от 90 лв. /по ППЗСП/ и 40 лв. месечна помощ за отглеждане на дете /ЗСПД/ и то при среден доход на човек от семейството до 410 лв.? За сравнение, т.нар. „приемни родители”, освен гарантираните 905 лв. месечно възнаграждение, получават и допълнителни помощи от 225 до 300 лв. на месец (съгласно ППЗЗД), както и месечните помощи по ЗСПД (без праг на дохода). Не е ли това, освен всичко друго, и дискриминация на истинските родители и техните деца, в нарушение на Конституцията?

Следва логичният въпрос защо при безпрецедентна демографска криза, в най- бедната страна на Европейския съюз, където 41.6 % от населението е застрашено от бедност и социално изключване, социалната политика се свежда до „услуги“, за определяне на „родителския капацитет“ и за тях се харчат по-голямата част от 21 млн лв. – държавно делегираната дейност в „центрове за обществена подкрепа“?. Защо тези пари се усвояват от НПО-та, за да установят нещо, което е обществена тайна- българските семейства са бедни? Защо тези средства не се насочат към реална помощ на семействата – изграждане на общински жилища, увеличаване на гарантирания минимален доход и с това – размера на социалните помощи, увеличаване на детските надбавки и др. подобни, които реално ще подпомогнат семействата?

Дори и за обикновения гражданин е ясно, че ЗСУ е един правен Франкенщайн, сътворен не без помощта на лобистки интереси, който е готов да разруши социалната тъкан на обществото. Мистификацията на процеса с въвеждането на многобройни и по обхват, и по вид, и по потребители, социални услуги, цели само да прикрие управленска немощ. Интересно как до сега са се планирали и са се харчили милиони държавна пара без Национална карта на социалните услуги? Цялата Агенция за Социално подпомагане, която е получавала информация от общините на месечна база, не е могла да анализира данните и да въведе с административни мерки използването на една социална услуга от няколко общини и области, та е необходим нов закон за това? Никой ли не се е сетил, че не може да се превеждат пари на доставчиците на базата на капацитет при 3 годишни договори, а те трябва активно да се управляват, и ако капацитетът не се запълва в една услуга, парите да могат да се пренасочват към друга?

Няма и не може да има козметични поправки на ЗСУ. Нарушенията на конституционни права са толкова многобройни и повсеместни, икономическата и управленска логика толкова абсурдна, че единственият възможен вариант е  отхвърлянето му и задълбочена преоценка на цялата социална политика, и особено тази, свързана с децата и семейството. Механичното превеждане на чужди опити и прилагането им в български условия е изключително неудачно в този случай и обслужва интереси, които не са тези на българският народ. Оправданието с изискванията на ЕС е също безпочвено, напротив – регулирането на социалните услуги с обществено значение е прерогатив на отделните страни-членки.

Силно се надяваме, че Конституционният съд ще разгледа всички изложени аргументи в цялост, и ще се произнесе със справедливо решение в защита правата на всички български граждани, за да оцелеем като народ и да пребъде България!

11.03.2020

Един коментар към “Становище на „Единение за семeйството и децата” относно Закона за социалните услуги”

  1. Текстът на Становището и патосът, който носи, ме карат да се чувствам удовлетворен от израстването, развитието и нюансите на социалното съзнание на гражданското общество в България. Видно е, че то не е пожелателна абстракция, а е реален колективен ум и готовност за обществено единодействие. Споделям становището, че ЗСУ в този му вид не следва да се редактира или поправя, тъй като не кореспондира с традициите на българската ценностна система и морал. Необходимостта от правна регулация на материалните и идеологическите отношения в социалната сфера налагат пренаписването на Закона, но като Закон за социалното подпомагане в съгласие с Конституцията на Република България. Този детаил ще премахне търговския характер и зависимостите на отношенията в процеса на социално подпомагане.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *